ПУБЛИКАЦИИ
По-долу показвам списък на по-важни мои публикации, свързани с реформите в българската стандартизация и техническото регламентиране на продуктите по времето, когато бях началник на Управление „Нормативно осигуряване и стандартизация“ в бившия Комитет по стандартизация, сертификация и метрология (КСМ), а малко по-късно – директор на тогавашния Български институт по стандартизация към КСМ.
Заемайки тези длъжности, активно участвах в работните групи за разработване на новите за този период Закон за стандартизацията, Закон за защита на потребителите и Закон за техническите изисквания към продуктите. Поддържах преки контакти със специалистите, които по линия на Европейския съюз бяха командировани в нашата страна да ни консултират за въвеждане на европейското право в областта на стандартизацията, управление на качеството и сертификацията. Такива бяха например Ален Соломиак, сътрудник на Френската асоциация по стандартизация (AFNOR) и Таня Спиканович (с черногорски произход), ръководител на международния отдел на Асоциацията. По покана на последната бях командирован в Париж за изучаване на френския опит по въвеждане на европейското право в областта на техническото регламентиране на продуктите.
- „Пазарът на продукти в обединена Европа – техническо регламентиране и участници”, Монография, изд. „Стандартизация”, София, 1997 г. (ISBN 954-9610-01-2).
- „Ръководство за фирмена стандартизация”, изд. „Стандартизация”, София, 1992 г.
- Автор на раздела „Стандартизация” в приетата от Правителството през 1998 г. „Стратегия и национална програма за развитие на информационното общество в Р. България”, представена от Българския институт за правно развитие.
- “Техническите спецификации и информацията за продукта”, сп. „Пазар и право”, бр.4/1998.
- „Контролът на продукти на българския пазар – във фокуса на необходимите законодателни и структурни промени”, сп. „Пазар и право”, бр. 10/1997.
- „Някои проблеми на сближаването на българското техническо законодателство с това на Европейския съюз”, сп. „Външна търговия”, бр. 6/1996.
- „Препоръките на Европейския съюз за присъединяване към неговия вътрешен пазар и необходимите промени в българското техническо законодателство”, сп. „Индустрия”, бр. 4 и 5/1996.
- „Новият подход на ЕС за техническото регламентиране на продуктите и произтичащите от него проблеми за нашите производители”, сп. „Индустрия”, бр. 4/1995.
- „Реформата на българската стандартизация – разочарования и надежди”, сп.
„Стандартизация, метрология, сертификация”, бр. 10/1994. - „Взаимовръзката между стандарти и технически нормативни актове и произтичащите от нея отговорности”, сп. „Стандартизация, метрология, сертификация”, бр. 7-8/1994.
- „Европейските стандарти и директиви – паспорти за търговия с Общността”, сп.
„Стандартизация, метрология, сертификация”, бр. 8/1993. - „Проблеми на изграждането и функционирането на техническите комитети по
стандартизация”, сп. „Стандартизация и метрология”, бр. 11-12/1992. - „Програмите и методиките за изпитване и тяхното третиране в някои стандарти от Единната система за конструкторска документация (ЕСКД), сп. Стандарти и качество“, бр. 7/1984.
- „Осигуряване качеството на продукцията във възпроизводствения процес“, сп. Стандарти и качество, бр. 10/1983 г. (С това заглавие произволно и без мое съгласие бе заменено оригиналното, подадено от мен в редакцията заглавие „Характеристика на жизнения цикъл на продукцията в светлината на формиране и запазване на нейното качество“. Тази промяна се дължeше на неразбирането на някои редактори и псевдоконсултанти в редакцията на списанието, че „жизнен цикъл на продукцията“ и „възпроизводствен процес“ не са едно и също нещо).
Първите две публикации от горния списък са показани по-долу:
Следва списък на мои публикации в периода 1970-1980 година, когато бях научен сътрудник в тогавашния Военнотехнически институт към Научно управление на Българската армия. Тези публикации са свързани с мои разработки, изобретения и рационализации, а също така с желанието ми да популяризирам новите по това време тенденции и схемотехника в развитието на военните радиостанции и в радиотехниката въобще.
- 1. „Изчисляване надеждността на радиоелектронната апаратура“, сп. „Военна техника“, бр. 5/1971.
- 2. „Балансни модулатори“ (за еднолентова радиовръзка), сп. „Сержант“, бр. 2/1972.
- 3. „Филтри“ (за еднолентова радиовръзка), сп. „Сержант“, бр. 3/1972.
- 4. „Усилване на еднолентовия сигнал“, сп. „Сержант“, бр. 4/1972.
- 5. „Видове работа в еднолентовите радиостанции“, сп. „Сержант“, бр. 5/1972.
- 6. „Носим сервизен уред за ремонт на радиоприемници и телевизори-части I, II и III“, сп. „Радио, телевизия, електроника“, броеве 10, 11 и 12/1976.
- 7. „Електронен часовник за зареждане на акумулаторни батерии“, сп. „Радио, телевизия, електроника“, бр. 4/1977.
- 8. „Нов захранващ блок за радиоприемника Р-311“, сп. „Военна техника“, бр. 2/1982.
Последната статия от този списък описва моя рационализация, представляваща модернизация на войсковия радиоприемник Р-311. Той се произвеждаше у нас по съветски лиценз в специалния отдел на тогавашния завод „Климент Ворошилов“ и бе най-разпространеният в нашата армия късовълнов приемник. От гледна точка на използваната елементна база, той бе типичен лампов приемник. Захранваше се от два акумулатора тип 2НКН24, които захранваха катодите на радиолампите и вибропреобразувателя, осигуряващ анодно напрежение на тези лампи. Този преобразувател бе с нисък КПД, бръмчеше осезаемо и, по времето, когато работех в института, се смяташе за крайно остаряло техническо решение.
Аз разработих схемата и съдействах за разработката на механичната конструкция на нов, модерен и икономичен транзисторен преобразувател, който конструктивно (по размери) се поместваше в отсека, предназначен за стария вибропреобразувател. В схемата бе предвидена сериозна LC-филтрация на изходните напрежения, за да се минимизират неизбежните радиосмущения при работата на подобни импулсни устройства.
За своя разработка и публикация смятам също „Наръчник за управление на етажната собственост“, издаден през 2017 г. от „Делар“ ЕООД в помощ на управителите (председателите на управителните съвети) в жилищните сгради, строени от дружеството, на което съм мениджър по качеството. Наръчникът (на долната снимка) бе изцяло съобразен със Закона за управление на етажната собственост, приет през 2009 г. Раздаваме го на избраните лица на първите общи събрания на собствениците в новопостроените сгради. Много полезен наръчник, даващ отговор на най-често срещаните проблеми при съжителството, например как да се постъпи, ако някой собственик или наемател не си плаща задълженията или не спазва правилника за вътрешния ред. За съжаление, цитираният закон се нуждае от осъвременяване, но вече години наред нито едно правителство и нито един парламент не се нагърбва с тази отговорност.
ИЗОБРЕТЕНИЯ
По времето, когато бях научен сътрудник във Военнотехническия институт, за признатите от ИНРА (тогавашното патентно ведомство) изобретения се издаваха авторски свидетелства. По-долу показвам двете изобретения, за които ми бяха издадени такива свидетелства:
Авторско свидетелство № 23419/25.05.1977 г. за „Автоматично устройство за зареждане на акумулаторни батерии“.
Това изобретение бе внедрено в изделието „Автоматично зарядно устройство (АЗУ)“, прието на въоръжение в Българската армия през същата година и произведено в завод „Мусала“-гр. Самоков. , За него получих възнаграждение от завода в размер на 4800 лева. въпреки че трябваше да ми бъдат изплатени близо 11000 лева. Тази сума ми бе дължима, ако в броя на произведените изделия бяха включени тези, изнесени в Ангола, Етиопия и други страни, заедно с някои преносими радиостанции като Р-31М („Нарцис“), което бе поверителна информация.
Изобретението е свързано с възможността да се пести време при зареждане на никел-кадмиевите (Ni-Ca) акумулатори, които масово се използваха в преносимите войскови радиостанции в звената отделение-взвод- рота. С предложената от мен схема на зарядно устройство става автоматично задължителното доразреждане на този тип акумулатори, за избягване на присъщия им ефект „памет“. Това става без да е необходимо включване на зарядното устройство в електрическата мрежа (ако се използва стационарно) или към бордовата мрежа на командно-щабни машини и др. бронетранспортьори, в които можеше да се вгражда или транспортира. За целта се използва остатъчната в акумулатора електрическа енергия, след изчерпването на която, съответното гнездо (клетка) за зареждане автоматично преминава в режим на зареждане и то започва веднага щом зарядното устройство се включи към източник на електрозахранване.
Благодарение на предложената схема става възможно също едновременното разреждане на толкова на брой акумулатори, колкото е капацитета (броя гнезда) на устройството. Избягва се също опасността от прекомерно зареждане на акумулаторите, ако те предварително не се доразредят. Такава опасност съществува, тъй като ползвателят на съответната радиостанция не винаги има индикация за степента на зареденост на токоизточника и, за да се застрахова срещу пропадане на радиовръзката, носи акумулатора за зареждане.
Самото зареждане на акумулаторите във въпросните зарядни устройства се извършваше по време, контролирано от електронен часовник. Тъй като при проектирането на посоченото по-горе АЗУ в страната все още нямаше монолитни интегрални схеми от типа C-MOS (характиризиращи се с изключително ниска консумация на ток), използваният в устройството часовник бе изпълнен с TTL интегрални схеми от серията SN5400 и се захранваше от блок в една от клетките, работещ в импулсен режим. Ако за часовника бяха използвани C-MOS схеми, нямаше да има нужда от този блок. Щеше да е достатъчен един прост линеен токоизправител. За съжаление, въпреки че C-MOS схемите се появиха в страната 1-2 години след началото на производството на АЗУ, то не претърпя нужната модернизация. От новата ми месторабота (в КСМ) аз вече нямах възможност да влияя за това.
Авторско свидетелство № 24914/15.06.1978 г. за „Стабилизатор на постоянно напрежение“.
В това изобретение предложих схема на захранващ блок за радиостанции, осигуряващ автоматично превключване на режима на работа на блока, чрез следене на консумирания от радиостанцията ток. Когато тя премине в режим на предаване, токът който започва да консумира става значително по-голям от този в режим на приемане. При предаване захранващият блок трябва да работи в импулсен режим, за да има висок коефициент на полезно действие, достигащ 85-90%. При приемане, обаче, блокът трябва да работи в линеен режим, който, за разлика от импулсния, не е свързан с високи нива на електромагнитни смущения, пагубни за нормалното радиоприемане. При линейните стабилизатори и при малка консумация от страна на захранваното устройство, въпросът за КПД-то не е от съществено значение. Тук, както бе посочено, важно е отсъствието на радиосмущения.
Предложената с изобретението схема е на стабилизатор на захранващо напрежение, който може да бъде ту в линеен, ту в импулсен режим, в зависимост от тока, който се консумира от него. По този начин се избягва необходимостта от два различни по схема стабилизатора и тяхното ръчно превключване от страна на оператора на захранваното устройство (радиостанция).
На практика, предложената схема позволява автоматичното преминаване от импулсен в линеен режим и обратно, само с натискане и отпускане на съответния бутон в микротелефонната гарнитура, каквато има във всяка радиостанция.
БЛАГОЙ ДЕЛЕВ 