БЛАГОЙ ДЕЛЕВ

моите стихове

На тази страница показвам моите стихотворения. Написаните до юни 2023 г. включително са от моята стихосбирка „Тъга и радост“, която излезе от печат през юли същата година. Останалите са написани след това и също са датирани. Някои от тях са включени във втората ми стихосбирка „Спомени, спомени..“, която излезе от печат през 2024 г., а останалите ще бъдат включени в предстоящата за издаване трета стихосбирка, която съм наименовал „Театърът на живота“.

Опити за писане на стихове правех и като ученик в последните две години от гимназията, но нямам запазено нищо от това време. След четвърт век, чак през есента на 1986 г., когато бях на почивка във Военния санаториум в Хисаря, започнах да пиша отново. Там написах три стихотворения, посветени на съпругата ми Добрина Панайотова-Делева (Рина), с която няколко месеца преди това бяхме възобновили връзката си след близо 20-годишна раздяла. Тя бе моята първа любов, но за съжаление почина на 9-ти февруари 2022 г., след 33-годишен щастлив брачен живот. Тези три стихотворения, написани в Хисаря, които тя знаеше приживе, заедно с по-късно написаните за нея, скромно ще нарека любовна лирика. Тя е свързана със съвместните ни преживявания – срещи, писма, дългогодишна раздяла, повторно съживяване на връзката ни, безутешната ми тъга от това, че напусна този свят. Стиховете са показани по-долу в раздела „Наяве и насън“

Наяве и насън

Среща

(На Рина)

Отново само за броени часове
очите ти дълбоко ме пронизват
и аз ще моля времето да спре,
за да усещам вечно тази близост.

Навярно пак ще те помоля
да поговорят вместо нас очите ни
и в тях отново и отново
неказаните думи да прочитаме.

Към себе си отново ще притискам
лицето ти в сълзи обилни и горещи
и както всеки път ще ми се иска
дъхът ти с мен да е до следващата среща.

Хисаря, 12.11.1986

Твоите писма

(На Рина)

Купчинка писма. И една раздяла…
това за нас съдбата отреди ни.
И оттогава сякаш вечност цяла
е минала така неудържимо.

Понякога съм искал да узная
дали за теб съм само бегъл спомен
от чувства разпилени във безкрая
на този свят, и малък, и огромен.

Твоите писма са моята младост,
нанизано във редовете късче време
с една любов – непрежалима радост,
останала завинаги във мене.

И казвах си: след време ще забравя,
ще стихне тази безутешна болка,
каквото съм изгубил ще прежаля –
без значение кога, къде и колко.

Напразно! Не можах да те откъсна
от мислите си, от сърцето, от мечтите.
Така, макар и късно, след години
да те потърся изведнъж поисках.

И вече знаех, че отново ще те срещна
и щом те видя в миг ще се затичам.
Надявах се да не изглеждам смешен
със думите, че още те обичам.

Писмата ти… Нахвърляни набързо
или премисляни по много пъти,
те винаги със тебе ще ме свързват
и затова ще са ми вечно скъпи.

Хисаря, 14.11.1986

Природна грешка

(На Рина)

Какво сме ние с теб? Природна грешка?
Така ли всички се обичат
или само ние, в този свят човешки,
клетвени слова изричаме?

Като нас ли любовта ги сгрява
по-добре от слънце лятно?
Като нас ли шепнат до забрава
думи мили и приятни?

И на тях ли душите във съзвучие
раждат своя музика небесна?
Има ли и други бистри ручеи
дето ромолят с такава песен?

Как искам природата да е сбъркала –
и сред нейните изобретения,
само ние с тебе, от любов побъркани,
да сме едно красиво изключение.

Хисаря, 17.11.1986

Обещание до отвъдното

(На Рина)

Знаех, че ще си отидеш преди мене,
а така не исках да го приема.
Знаех, че ми го е отредила съдбата.
Не знаех само точната дата.

Развръзката, неизбежна и нежелана,
настъпи. Отнесе душата ти изтерзана.
Остави ме сам с моята мъка
след нашата трагична разлъка.

Колко е тихо сега в опустялата къща –
няма вече кого да прегръщам.
Трябва да свиквам да заспивам самичък,
да не ти казвам „лека нощ“ и че те обичам.

Но аз продължавам още да ти говоря,
изправен пред твоята снимка, да споря
и да се съгласявам със тебе, както когато
бяхме така щастливи и с обич богати.

Гледам понякога снимки от твоето детство,
от нашето минало – незабравимо наследство
от събития, спомени и мигове общи,
но и с тях съм самотен в тъжните нощи.

Знам, и ти ми го каза тихо тогава,
когато всичко започна да се влошава,
че след като няма повече да те има,
искаш да останеш моя любима.

Обещах, че за мен ще бъдеш вечно такава,
че никога, никога не ще те забравя,
обич моя, душице моя красива,
за да си там горе напълно щастлива.

Искам да знаеш и да си спокойна,
че оставаш единствена пробойна
в сърцето ми, до дните ми сетни,
когато ще дойда при теб несъмнено.

А сега, докато съм още тук, на земята,
и ми е рано да плащам цената
на греховете ми земни и опростими,
ще си останеш завинаги моя любима.

София, 08.05.2022

В очакване отново да съм с теб

(На Рина)

Когато подлата и зла съдба те отне от мен
в утрото на онзи толкова ужасен ден,
тя остави в мене празнина огромна
и сърце – отломка като от разбита стомна.

Нищо вече не е както бе преди.
Взирам се трепетно в твоите следи
жаден да открия всяко нещо твое,
живо и трептящо в спомените мои.

Търся безуспешно някаква утеха…
Хвърлям като стара и ненужна дреха
всичко маловажно от нас изживяно
и оставям само спомени отбрани.

С теб мечтаехме да сме спокойни
в оставащите ни дни малобройни,
да се радваме на своите деца и внуци,
на правнучета дори, на първите им звуци.

Но ето, бяга времето тъй бързо
като някой пес от ремъка отвързан.
Една надежда ми остава само:
очакването пак да бъдем двама.

А докато там ме чакаш, мила,
не ме оставяй тука без закрила,
бди над мен, следи за моите стъпки,
за всяко мое начинание и тръпка.

Щом Бог реши да ни сбере отново,
дано и всичко в мен да е готово,
разум, тяло и особено душата
за срещата ни горе, в небесата.

И както бе при първата ни среща,
очаквам със любов да ме посрещнеш,
за да останем във прегръдка вечна
на твоето съзвездие далечно.

София, 31.08.2022

Трудно обещание

(На Рина)

Ти искаше да съм добре,
когато вече няма да те има,
по теб тъгата бавно да отмре
без да успее да ме срине.

Потискам трудно аз вика –
сърцето ми е тъй разбито,
сълзи напират всеки път,
за теб щом някой ме попита.

Защото няма на света утеха
затуй, че вече теб те няма,
а сетивата ми превзеха
скръбта и болката голяма.

Ти искаше да съм добре,
когато вече няма да те има,
затуй мечтая мъката да спре,
да освободи душата ми ранима.

Но едва ли във света човешки
това е ставало така успешно –
не е като да сменяш дрешка
или да изтриеш дума грешна.

Но обещавам да се постарая,
за да изпълня твоето желание
и от небесната отвъдност на безкрая
копнея за заслужено признание.

София, 01.09.2022

На 4-ти февруари 2023 г., дни преди да навърши една година откакто Рина напусна този свят, написах долното стихотворение. То е с анонс към известната песен на френския певец Жо Дасен „Si tu n*existais pas“ (Ако ти не съществуваше), която много харесвахме и слушахме с удоволствие, заедно с други френски шансони.

Година без теб

(На Рина)

Ще помня вечно, мила, тази песен –
този прекрасен френски шансон.
Не доживя ти поредната пролет, ни есен,
остави самичък мен, твоя гарсон.

„Ако ти не съществуваше“ се пееше в нея
„… аз заради кого да съществувам“,
защото без тебе сега аз просто линея,
макар доста често да те сънувам.

Стоят пред мене същите въпроси
както в тази песен на Жо Дасен –
дали от съдбата си да изпрося
да съществувам, макар и наранен.

Той пее, че момичета случайни
е държал във своите прегръдки,
че тези връзки са били нетрайни,
без любов, без страст, без тръпка.

Но аз не бих могъл да се похваля
със слава ергенска като тази,
защото никога не ще прежаля
любовта единствена, която пазя.

Тук в едно с певеца сме единодушни –
без теб ще се преструвам, че съм аз.
Но няма да е вярно, нещо ще подшушне,
че съм друг, макар с един и същи глас.

Не, вината не е във календара,
че намразих тази печална дата,
а защото ежегодно ще се повтаря,
ще ми напомня, ще ме боли душата.

И ето, тя за пръв път настъпва
след една безутешна година
и не знам защо така претръпвам
както при среща с теб, любима.

Защо сега в съзнанието ми изплува
тази обичана от двама ни мелодия?
Може би защото тя ми се струва
красива като житейската ни рапсодия.

София, 04.02.2023

Тишината

(На Рина)

Не знам какво за вас е тишината,
дали е желания от всички хора мир,
убийствената празнина на самотата
или пустотата на небесния всемир.

Но аз открих за себе си във нея
другар, приятел и дори надежда
животът ми в тъга да не бледнее,
по различен начин да изглежда.

Защото тя, съдбата, без да пита
дали готов съм или дали искам,
реши безжалостно да ме изпита,
до житейската стена да ме притиска.

Отне ми любовта, а с това и всичко
в живота ми щастлив и изобилен.
Превърна красивия файтон във бричка,
която да карам бавен и безсилен.

Но аз, макар и съкрушен, и тъжен,
реших, че трябва с това да се преборя,
да не опитвам да ритам срещу ръжен
и вече знам, приех какво да сторя.

Ще разговарям в тишината с нея,
с моята любима от портрета,
с надежда мъката ми да изтлее,
да преодолея тази зла несрета.

Ще превърна стените опустели
на моя дом, вече празен и тих,
в място за творчество и нови цели,
за успехи, за борба на нов тепих.

А тя, от новия си свят далечен
ще ме гледа и ще ми помага,
и от снимката си всяка вечер
ще ме дарява с усмивката си блага.

София, 12.02.2023

Нашите квартални пътеки

(На Рина)

С теб имахме любими квартални пътеки,
по които правехме ежедневна разходка.
Готови бяхме да се усмихнем на всеки
погледнал към нас дружелюбно и кротко.

Хванати под ръка срещахме и други
като нас притиснати рамо до рамо,
стари хора или млади съпруг и съпруга,
и те на разходка излезли тъй рано.

Бяхме благодарни на щедрото слънце,
на всяко цветенце в алеите близки,
на всяка хвърлена троха или зрънце
за гугутките, спускащи се бързо и ниско.

Искаше ни се всичко това да не спира,
всеки от нас, каквото и да си пожелае
да може винаги успешно да го намира,
да не спира да се надява и да мечтае.

Но ето, вървя сега по пътеката наша,
самичък, завладян само от спомена.
Навярно изглеждам унил и уплашен,
като всеки човек със съдба поломена.

Защото ти пое по друга пътека далечна,
от която никога вече няма да се върнеш.
И затова, аз навярно ще си мечтая вечно
да ме хванеш пак под ръка или да ме прегърнеш.

Сега ми остава само да завиждам
на старите двойки, които срещахме с тебе,
че пак се разхожда тихо, безгрижно
младото семейство със количката с бебе.

За мен, обаче, ти завинаги не си тръгна,
защото остави от себе си толкова много,
че от паметта си нивга няма да изтръгна
твоя красив образ, ще си го пазя строго.

В живота ми се вплете до последната бримка,
затова никога няма да спра да се вричам,
застанал смирен пред шкафа с твоята снимка,
че ще те помня, ще скърбя, ще те обичам.

София, 25.02.2023

Ти си винаги със мен

(На Рина)

Усещам, ти си винаги със мен,
подкрепяш ме или укоряваш,
дори от твоя свят отдалечен
не спираш със любов да ме даряваш.

Понякога така се натъжавам
за тебе спомняйки си многократно,
орисан до безкрай да съжалявам,
безсилен да върна времето обратно.

Останал сам не съм самотен.
Дори във миналото да не чопля,
ще се надявам доживотно
мисълта за тебе да ме стопля.

София, 02.06.2023

Идвай във съня ми!

(На Рина)

Буден, не мога да те върна
от далечния ти свят небесен,
на живо пак да те прегърна,
да склоня глава на твойта гръд унесен.

Буден, имам само своите спомени.
Нахлуват те непринудени и живи,
напомнят за съдбата ми поломена,
но и за стотици мигове красиви.

Животът нищо не ми спестява,
дори усета, че вече теб те няма.
Понякога усещам, мъничко остава
преди да падна във дълбока яма.

И там, обезверен и изолиран
да се мъча да изпълзя отново,
друг живот да си моделирам,
без тупуза с тежест на олово.

Да повярвам искам във живота,
без твоето присъствие във него –
да премина през своята Голгота
и нищо лошо да не ме достига.

Буден, едва ли ще ми бъде лесно
да постигна своите мечти желани,
дори напрегнат духом и телесно
и с приятели старателно подбрани.

Затова, горещо аз те моля
да идваш във съня ми често,
и нека бъде твоята воля
да избереш и време, и място.

Тогава, изтръпнал и развълнуван
в обичта си пак ще се вричам,
а от образа ти ярко изплувал
ще се чувствам отново обичан.

София, 11.06.2023

Молба

(На Рина)

Взирам се в паметта на времето,
за да открия всяка тръпка и страст,
преживени с крак върху стремето
на съдбата ни обща, пласт след пласт.

В нейните сенки често изплува
твоят образ, далечен, необозрим,
във сънищата, които сънувам
и в чиито огън изгарям без дим.

И с този образ сякаш отново
живея нашия, истинския живот,
но не намирам подходящо слово
да благодаря за яркия небосвод.

Не ми е достатъчен портрета
с твоя лик до нашето легло –
смили се над душата ми клета,
възкръсни, ако това би могло!

София, 15.07.2023

Безутешно минало –
нови надежди

(На Рина)

Бях още млад, предстоеше да се влюбя
нецелувал никои момински устни.
Не знаех ще спечеля или ще загубя,
ако твърде рано в любовта се впусна.

И тя дойде без да ме попита
дали готов съм за нея или не.
Завладян всецяло, упорито
станах неин пленник и жертвен агнец.

Срещнах я на плажа, на морето
като във някоя история банална,
възпята от толкова поети
като щастлива или като фатална.

Тя бе ученичка, нежна и красива,
щеше да бъде абитуриентка.
Изглеждаше толкова жизнена, жива…
Много искаше да стане студентка.

По-късно, аз заминах в казармата,
тя бе приета във университета,
опознавахме се взаимно двамата
чрез писма изпълнени със епитети.

Колко щастлив бях през моята отпуска
на първата среща със задочна любима!
Оттогава обичта не ме напуска,
мисълта за разлъка бе недопустима.

Но тя настъпи и толкова рани ме,
жертва станах на елемента присъствие.
От потока писма жестоко лиши ме,
загубих вяра като човек непокръстен.

Годините течаха, младостта отмина,
остана само споменът от тези срещи
и хладина като от студена камина
ведно със усета за устните горещи.

Мислех си, че вече съм прежалил
загубата, като безвъзвратно минало,
че никога вече няма да погаля
лицето мило от образ неизстинал.

Но една бледа искрица надежда
не угасваше никога във мене.
Мисълта, че трябва да я срещна
завладя ме, превърна се във бреме.

И я потърсих, признавам този грях.
Знаех, ще бъда съден изобилно,
че разбутвам нещо потънало във прах,
но това от мене бе по-силно.

В нейния град, на адреса от писмата
отидох със надежда да я видя.
Стоях смутен и изтръпнал пред вратата,
неуверен, че всичко съм предвидил.

И започна новото летоброене
за нас, повярвали че е възможно
да съществува обич възобновена,
за която всичко друго е нищожно.

Щастливи бяхме, без съмнение,
аз бях лъва, тя бе стрелеца.
Две сърца, две Божии творения,
влюбени в свирнята на щуреца.

Тридесет и три години минаха
в любов и взаимно разбирателство –
реалността за нас дори задмина
мечтите ни, с ненужно доказателство.

Но съдбата беше отредила
да ни раздели невъзвратимо,
болестта се оказа победила
след битка зла, неукротима.

Сега, завладян от безутешна мъка
не искам да се сърдя на съдбата,
нито на Бог, за тежката разлъка,
ще приема, ще помня тази дата.

А тя, милата, от своя свят далечен
ще ме съзерцава и ще ми помага,
а от снимката си всяка вечер
ще ме дарява с усмивката си блага.

София, 09.07.2023

Твоите картини

(На Рина)

Сякаш този свят се преобърна,
когато те загубих безвъзвратно –
не мога страстно да те прегърна,
да те открия и върна обратно.

Взирам се в околните предмети,
свързани със спомена за тебе,
искам във душата ми да свети,
ще ми бъде винаги потребен.

Но не са предмети обикновени
нарисуваните от теб картини.
за мен те ще са мигове спрени
със измерението на години.

Без теб домът ни може да изглежда
опустял, празен от съдържание,
но твоите картини ме зареждат
и ме изпълват със обожание.

С тях не се чувствам никак самичък –
ти остави толкова красота!
Имам само една мъка, едничка,
че не мога с теб да я споделя.

Освен дарбата ти да рисуваш
в теб извираха и други таланти,
но да обичаш без да се преструваш
ми бе по-ценно от диаманти.

София, 27.07.2023

Докосване

(На Рина)

Домът ни без теб сякаш опустя,
когато си отиде невъзвратимо –
тогава щастието мигом отлетя,
остави ме с тъга неукротима.

Вече не мога на живо да усетя
твоето присъствие и твоя дъх.
Изтръпвам всеки път, когато се сетя
за теб, обзет от нежен и топъл лъх.

Но никога, когато се докосна
до вещите, оставени от тебе,
не съм си задавал въпроса
дали те са ми още потребни.

Докосвам ги, сякаш отново те галя,
а ти ми отвръщаш с блага усмивка,
нея едва ли някога ще прежаля,
едва ли тъгата ще ми даде почивка.

Затова ще пазя до дните си сетни
някои твои дрехи, твои бижута…
Ще ги докосвам тихичко и дискретно,
ще са ми по-скъпи от всяка валута.

София, 23.08.2023

Долното стихотворение написах по повод сватбата на първата внучка на съпругата ми Рина, която се казва Дара и живее в САЩ. Сватбеното тържество бе на 29-ти юли 2023 г. и съвпадна с моя 81-ви рожден ден. Обичам я като моя родна внучка. Като малка живя известно време у нас, водех я на детска градина, имам незабравими видеозаписи как танцуваме с нея… Баба й Рина много я обичаше. Обичта ни с Дара и сестрите й Лили и Миа е взаимна.

Радостта да присъствам

(На Дара)

За мен сега е неописуема радост
да присъствам на очакван и мил ритуал –
първата ми внучка в цъфтящата младост
да видя покрита с булченския воал.

В това тържество да взема участие,
да видя радост в сияйните ви очи,
това за мен е пожелано щастие
и нека тържествена музика да звучи.

Ако има измислен вълшебен бутон
за сбъдване на всичко горещо желано,
ще го натисна та красивият ви файтон
да върви по пътека с цветя застлана.

Нека сполуката съпровожда дните ви
и на обичта пламъчето да не гасне,
да разрешавате проблемите битови,
да виждате как дечицата ви порастват.

Има една мъдрост народна, популярна –
за уважение и търпимост взаимна,
това е за щастието формула вярна –
спазвайте я и пейте на любовта химна.

Не доживя любимата ти баба Рина
да бъде с нас в този тържествен ден –
без време от нашия свят си замина,
щеше да ви пожелае брак благословен.

Искам, накрая, да се обърна към тебе,
мило мое момиче, скъпа моя Дара,
помня те още като мъничко бебе –
оттогава от Бога си ми подарък.

София, 23.07.2023

За да сме пак заедно…

(На Рина)

Рано, в утрото мразовито
на оня сив февруарски ден,
усетих блед и със сърце свито,
че дъхът ти е спрял, вледенен.

Болестта те бе победила,
не пожали ни тебе, ни мен,
безвъзвратно те бе покосила,
а мене остави съкрушен.

Не, не искам да си спомням
за мига, усетил се сам,
за онази мъка огромна
и усета, че съм обран.

Тогава, сиротна, душата
не се разбунтува, а замря,
и без да потърся отплата
всичко в мене сякаш умря.

Отплата от кого, мили Боже –
дали от клетата ми съдба,
и дали душата ми ще може
да понесе нова борба?

Не, не искам да се боря –
оставам тих и примирен.
Вече знам какво да сторя
дори до сетния си ден.

Ще се моля и ще мечтая
отново да сме аз и ти,
Бог да иска и да знае
при тебе да ме приюти.

София, 23.09.2023

На празници без теб

(На Рина)

Останал сам, без обич, без утеха,
лишен от топла ласка и любов,
след като всичко ценно ми отнеха
превърнах се във вопъл и във зов.

За мен е изпитание, любима,
оставен сам, без теб на този свят,
повлечен от съдба невъзвратима,
жадуващ невъзможния обрат.

Едно е сигурно, ще съм самичък
на всеки празник, тих, смълчан.
Ще чувствам как минутите изтичат
подобно пясък през гореща длан.

И винаги ще пазя спомена
за теб, за нежната ти красота
и въпреки съдбата ми поломена
ще озаряваш мойта самота.

Затова, на празничната маса
пред празния до мене стол
ще коленича тъжен и безгласен,
като пред олтар или престол.

Ще слагам там любимото ти цвете
и ще съм благодарен на съдбата,
че нашите души ведно преплете
като съцветието пъстро на дъгата.

София, 29.11.2023

Нашето легло

(На Рина)

От нашето легло, което
споделяхме много години,
отлетя душата ти клета,
невъзвратимо си замина.

И ето, пак във него лягам
посърнал, тих, усамотен,
защото бързо е пробягал
без теб отново моя ден.

Опитвам се да си представя,
че ти отново си до мене,
че от мъката ще сe избавя,
ще спре душата ми да стене.

Представям си, че те завивам
и ти прошепвам „лека нощ“,
че пак прегърнати заспиваме
след милване до полунощ.

Но утрото, без всяка жал
неумолимо ме завръща
към факта, че съм овдовял
и сам в опразнената къща.

Затуй не спирам да копнея
за още радост във живота,
да имам сили да успея
да премина моята Голгота.

А ти, от своя свят отвъден,
да гледаш и да ми помагаш,
за да я има и се сбъдне
представата, че пак до мене лягаш.

София, 10.12.2023

Отново е рожденият ти ден

(На Рина)

Дали в деня, когато си родена,
във твоята орис Бог е сложил знак,
че за щастие си предопределена
със мен в един многогодишен брак?

Дали и за моята рождена дата
също е вложил желание и воля,
определяйки за мен съдбата,
за която неистово го молех?

Благодарен съм, че ме послуша
и дари ме с твоята любов,
във твоите обятия се сгуших
и се спасих във този свят суров.

Незабравими мигове красиви
заедно копнеехме и споделихме.
Те ни правеха истински живи,
никой от тях не си спестихме.

Днес отново е рожденият ти ден –
щеше да навършиш осемдесет.
Знай, от образа ти още съм пленен,
той не може да ми бъде отнет.

София, 17.12.2023

Само в спомена обичан

(На Рина)

Много исках да бъда обичан,
да имам до себе си сродна душа,
красиви думи да й изричам,
със тях всяка несрета да заглуша.

Обичта да сгрява всеки мой ден,
да е взаимна и неоспорима,
да съм в неин доброволен плен,
да бъде моя съдба обозрима.

И ето, сбъдна се този мой блян,
когато със теб съдбата ме срещна
и когато се почувствах огрян
от пламъка в очите ти блеснал.

Той запали и във миг разгоря
огънят, който във мен забушува,
сякаш слънце ново за мене изгря
от небосвода тъмен изплувало.

Но не мога вече да споделя
заедно с тебе ни радост, ни мъка,
никак не мога и да се разделя,
с тъгата след вечната ни разлъка.

Да ни раздели Бог беше решил,
при себе си те привика без време.
Явно пред него нещо съм съгрешил
щом е искал от мен да те отнеме.

Единствено сега ми остава
скръбен името ти да изричам,
споменът за тебе да ме сгрява
и отново да се чувствам обичан.

София, 27.12.2023

Не мога времето да върна

(На Рина)

И да се сърдя на съдбата
едва ли нещо ще се промени –
орисан съм, подвластен на тъгата,
да съм сам до сетните си дни.

То, времето, не знае спирка
и като пясък през пробито сито
изтича бързо, а и няма билка
за моето сърце разбито.

Сякаш беше вчера този ден,
когато шепнеше последни думи,
че най-много ти е жал за мен,
защото ще скърбя безумно.

Бе права, мила, не отслабва
мъката по теб-утеха няма,
макар да осъзнавам. че не трябва
да става моя вечна драма.

Но тя все пак ще ме владее –
такава е човешката природа –
щом съм споделял обич, ще жалея,
неразгадал на щастието кода.

Сега не знам дали да се надявам
своята съдба да преобърна –
и даже всичко ценно да дарявам,
не мога времето назад да върна.

София, 15.01.2024

Когато те сънувам

(На Рина)

Всеки път, когато те сънувам
на утринта се чувствам ощетен,
защото съм спрял да те милувам,
да те усещам притисната до мен.

Бих искал никога да не престава
този сън, това мое видение –
да е със мен, да го имам до забрава,
като моя съдба и спасение.

Когато те загубих безвъзвратно
ми остана само да се надявам
в съня ми да се връщаш обратно
и със обич пак да ме даряваш.

Всеки път, когато те сънувам
твоята близост ме кара отново
да се усещам жив и да бленувам,
че да възкръснеш за мен си готова.

И ако това не може да се случи,
всяка вечер с надежда ще заспивам
една райска врата да се отключи,
да се усетя – при тебе отивам.

Надявам се, мила, да ме посрещнеш
със любов и разтворено обятие,
та пред него душата ми грешна
да застане като пред разпятие.

Тогава ще искам от теб да измоля
да не спираш да идваш в съня ми,
и както наяве, със същата воля,
ще те уверявам във обичта ми.

София, 20.01.2024

Какво от това ще остане?

(На Рина)

Когато си отиде без време
от живота ми, от нашия свят,
остави душата ми да стене,
а мечтите-дълбоко да заспят.

Всичко в теб бе толкова красиво –
лице и мисли, фигура, душа.
Че съм влюбен в една самодива,
бях готов света да проглуша.

Какво от всичко това остана –
къде отлетяха тези лета?
Къде пропадна моята закана
да сме заедно до края на света?

Нали уж държах здраво юздите
на коня от красивия ни файтон,
нали следвахме строго браздите
на живота по стръмния му склон.

Казват, че природата си има
свои закони, не един и не два –
знае какво да дава и взима
и това наричат просто „Съдба“.

А аз трябва да съм й благодарен
за миговете със теб споделени,
и те, в спомените ми навярно,
ще останат завинаги пленени.

София, 22.01.2024

Място, раждащо спомени

(На Рина)

Банско, сгушен в полите на Пирина,
в твоята прелест доброволно пленен,
как бих могъл непростимо да подмина
със теб да протече поредният ми ден?

Със тебе, мила, толкова обичахме
да идваме в градчето малко, дивно!
Помня как мили думи тук изричахме,
във вечната любов вярвахме наивно.

Казват ми да не отивам на местата,
които ме връщат към тъжни спомени,
да се помъча събития и дати
да бъдат от паметта ми прогонени.

Но как да забравя, как да ги отмина –
мога ли част от живота си да изтрия?
Не, не! Съдбата си няма да проклинам,
но горчивата си чаша ще изпия!

Идването тук винаги ме натъжава,
но е неустоимо, по-силно от мене –
не му се противя, нека ме обладава,
макар да знам, че душата ми ще стене.

И ето, отново тука се завръщам,
в този дом, който толкова обичам,
с надежда пак да те милвам и прегръщам
и в безмерната си обич да се вричам.

Искам, мила, да си до мене отново,
дори само духом, неосезаемо –
ще стоя онемял, загубил дар слово –
да ме прегърнеш ще моля отчаяно.

Но теб те няма, толкова е пусто тука,
не усещам твоя дъх, не чувам твоя глас,
и ако някой на вратата ми почука,
дали няма да си ти във този късен час?

Ох, знам, напразно се надявам и мечтая,
не че ми се вижда трудно или сложно,
дори пред себе си не искам да призная,
че това на този свят е невъзможно.

Ще те срещна, дано е предопределено,
но чак след залеза на земния ми път.
Ще очаквам този миг тихо и смирено,
отново ще склоня глава на твойта гръд.

А дотогава, всеки път, когато идвам,
споменът за тебе ще ме завладява –
с него няма да остана никога сам –
съдбата поне със това ще ме дарява.

Банско, 08.04.2024

Когато в утрото се будя

(На Рина)

Когато в утрото се будя,
благодаря на Бог за новия ден,
за живота, това велико чудо,
със което от него съм дарен.

Всеки път, когато се събудя,
моля Бог да мога, да се постарая
всяка лоша мисъл да прокудя,
да не спирам да се радвам и мечтая.

Когато в утрото се будя,
на Бог отправям своята възхвала,
и всеки път искам да възбудя
усещането, че до мен си спала.

Но те няма, отиде си без време!
Това роди тъга неукротима –
не спира, превърна се във бреме
и настъпи сякаш вечна зима.

Дали от твоя свят така далечен
за мене пак се грижиш всеотдайно?
Дали за теб оставам спомен вечен,
обичаш ли ме все така безкрайно?

Знам отговора, силно го усещам
и ще съм благодарен на съдбата,
ако със теб отново пак ме срещне
там горе – на една съдбовна дата.

София, 23.04.2024

Маргарити

(На Рина)

Един хубав спомен често ме връхлита,
идва като във съня ми, без да пита –
виждам как поднасям любимото ти цвете,
не мога да скрия, треперят ми ръцете.

Представям си букетчето от маргарити,
със цветчета бели и стръкчета извити –
държа го със две ръце, без да продумам,
ти ги помирисваш, а аз те целувам.

После ми благодариш, и все още ням,
гледам очите насълзени и не знам
дали да се радвам или да тъгувам,
това реалност ли е, или сънувам.

София, 01.05.2024

Свещица за теб

(На Рина)

Не пропускам за теб свещица да запаля
за мир и упокой на твоята душа,
тъжен, че не мога вече да погаля
твоя образ мил и мъката да заглуша.

Но всеки път пред блещукащото пламъче
мълвя безгласно, всичко в мен ти шепне –
моля се във твоя свят така загадъчен
нещо в теб да запулсира и да трепне.

Зная, не искаше самичък да остана –
дори от себе си по-силно мен жалеше.
Още се питам, със коя сила събрана
тогава се усмихваше и ме галеше.

Не съм самотен, мила, нито за минута,
душата ти там, горе, не ще ме забрави.
Надявам се и моята да не се лута –
щом дойде време, към нея да се отправи.

И както тогава, при първата ни среща,
на любимата ни пейка пак ще поседим
и запленен от целувката гореща
щастливо ще изгарям, без пламък и без дим.

София, 02.06.2024

Споменът за теб

(На Рина)

Ето, с цялото си същество усещам
и изстрадвам връхлетялата ме празнота,
не ми помага вятърът насрещен,
не ми завръща загубената топлота.

Оставам бездиханен, тих и онемял,
скръбен от тази загуба непрежалима,
още по-отчаян и все по-побелял
като снега на всяка наша бяла зима.

Няма го вече твоето дихание,
нито допира на топлите ти длани.
Дали ще понеса това страдание,
ще излекувам ли получените рани?

Вече ще ми липсва всяко нещо твое,
което взе със себе си и отнесе
там, в отвъдното, във твоето усое,
оставяйки ме сам, унил и потресен.

Но има нещо, което никой не може
да заличи, да нарани или да убие.
То си остава и недей, мили Боже,
допуска от паметта ми да се изтрие!

Това е той, неувяхващият спомен
за теб, за всичко съвместно изживяно
във този свят, и малък и огромен,
оставайки завинаги не разпиляно.

Ще го пазя, ще ми е вечно скъп и мил,
ще продължа до сетни дни да те обичам.
Ще съм ти предан, какъвто винаги съм бил,
не спирайки във обичта си да се вричам.

София, 13.10.2024

Искам този сън

(На Рина)

Всеки път, щом за теб се сетя,
и мъка сърцето ми скове,
не спира душата ми клета
от отвъдното да те зове.

Искам у дома да се завърнеш
със същата жажда за живот,
и когато страстно ме прегърнеш,
да си върна яркия небосвод.

Ти пак ще ми се усмихнеш благо,
лъчезарна, със душа открита,
произнасяйки отново „Благо“,
тази дума – със любов пропита.

Аз, изтръпнал, пак ще те целуна,
ще ти кажа „Още те обичам“,
ще се чуе пак онази струна
и познати думи ще изричам.

Това е, знам, мечта недостижима,
но защо ли тя не ме напуска,
още ярка и непреодолима,
стиска ми душата и не пуска.

Но без нея по ще съм самотен,
притихнал и, сякаш изглежда,
съм качен на полет безпилотен,
загубил всякаква надежда.

Затова, идвай често във съня ми,
ще се радвам, ще съм благодарен,
дори да знам, че този сън ме мами,
искам го, макар да е коварен.

София, 16.01.2025

Сам със спомена…

(На Рина)

Мисълта, че съм сам ме побърква –
не знам друг човек какво изпитва,
но ще измоля във близката църква
за теб заупокойна молитва.

За теб да мисля и жаля не спирам
и не знам, намерила ли си покой.
Във твоята снимка често се взирам
и си задавам въпроси безброй.

Питам и теб, и себе си питам
ще мога ли без теб да живея –
дай ми сили и ще се опитам
със надеждата да съумея!

Снимката мълчи, не отговаря,
но знам, ти всичко виждаш и чуваш –
духът ти с мен тук разговаря
и във съня ми често гостуваш.

Затова, не те чувствам далечна –
дори там, във простора небесен,
си представям прегръдка сърдечна,
стопляща ме във хладната есен.

Споменът за теб не избледнява,
той ще ме съпровожда всеки ден,
постоянно сили ще ми дава,
сам, но от самотата пощаден.

София, 29.01.2025

Следват три стихотворения в раздела „“Прозрения в рими“, написани през есента на 2022 година, в които изразявам чувства, свързани с пропуснатите неща в моето минало, с желанието ми да бъда оптимист на моите 80 години и с благодарност за онези изпратени ми от Бог своеобразни „камбани“, които ме предупреждаваха, предизвестяваха и предпазваха по досегашния ми земен път.

Прозрения в рими

Жалба за пропуснатото минало

Нехаен непростимо бях за времето
сякаш изтичащо през моите пръсти.
Не мислех, нехайствах и за бремето,
че все пак трябва да си нося кръста.

Сега се взирам в своето минало,
смирен и побелял с годините,
дали съм бил със сърце застинало
за своите близки и роднините.

Дали съм ги достатъчно обичал,
прегръщал и целувал всекидневно,
на тях добри ли думи съм изричал,
за да им бъда скъп и мил душевно?

А може би ще трябва да призная,
че не съм бил такъв, какъвто трябва
и вече примирен да осъзная,
че обичта не бива да отслабва.

Как ми се иска времето да върна,
за да не съжалявам многократно,
че не мога отново да прегърна
тез, които съм загубил безвъзвратно.

Но най-безутешно аз ще съжалявам
за всяка пропусната със тях минута
и затова, че завинаги оставам
без обичта им – най-ценната валута.

София, 23.10.2022

За оптимизъм на стари години

Трябва, трябва вече да съм оптимист,
заради моята психика и здраве,
да не прелиствам във ума си нито лист
от страници, които искам да забравя.

Да, вярно, лошото не се изтрива
от паметта ти, не е грешна дума,
която да зачеркнеш със молива
или да изтриеш лесно с гума.

Но имам воля, имам и желание
да мисля само за преживяното добро
и като приложа истинско старание
да ми е по-ценно от злато и сребро.

Но има ли по-ценно от обич споделена,
било на младини, било във старост?
Има ли по-силно въжделение
за една взаимно преживяна радост?

Струва ли си човек да съжалява
за пропуснато, неизживяно щастие?
Да го потопи е по-добре в забрава
и във ума му нивга да не властва.

Не е късно никога за равносметка
на земния ти път, за твойто минало,
дали си целел винаги в десетката
или си си казвал „Абе, ден да мине…“.

Сега, когато старостта напредва
и годините забързани се трупат,
не искам лошото да ме преследва,
а от паметта си като прах да го изтупам.

Затова, обръщам се към тебе, Орис моя,
с молба, каквото там отново си ми отредила,
дано, дано накрай да бъда аз героят
във всяка моя нова битка, с Божия закрила.

София, 04.11.2022

Моите камбани

В живота си чувах много камбани
и благодаря на съдбата за тях,
за техните сигнали за забрани
и знаци по пътя, по който вървях.

Една от тях зовеше за разбиране,
че във живота пълен с изобилие
няма нищо лесно за постигане
без необходимото усилие.

Друга биеше със звук тревожен,
че за здравето си съм нехаен
и така излагам се на риск възможен
със ефект увреждащ, дълготраен.

Една от тях ми проглуши ушите,
че не това е моята любима,
че няма сходство на душите
и тази близост е недопустима.

Камбана би и щом избрах професия,
че е от изключително значение
и мога да изпадна във депресия
още по време на моето учение.

Чух камбаната с предупреждение
да внимавам с политици и деятели,
да не изпадам в заблуждение,
че можем с тях да сме приятели.

Но една отекна в мен тъй силно,
разбрах: ще съм безсилен да помогна
и скръб ще ме залива изобилно
без да успявам да я превъзмогна.

Звукът й ме рани като с кинжал…
Тя извести ме за беда необратима,
оповестявайки без милост и без жал,
че ще изгубя моята любима.

Няма никакво съмнение, обаче,
че последната за мен камбана
нито ще я чуя, нито ще заплача,
защото бездиханен ще остана.

София, 05.11.2022

В следващото стихотворение се опитах да представя тъгата си по загубата на любимия човек по различен начин от предишните ми стихове. Една моя приятелка-филолог, чието мнение високо ценя, ми каза че съм успял и че съм направил тъгата красива и обогатяваща. В книгата си, която подготвя за издаване, тя пише, че съвременният човек не понася тъгата и че когато изпитва тъга той пие лекарства, дрогира се или ходи на терапевт. Сигурно е вярно, но за себе си аз смятам, че съм разрешил този проблем. Ще редувам тъга и радост и нека това бъде моята терапия. Така озаглавих и първата си стихосбирка.

Тъга и радост

Останах сам, така реши съдбата,
отнемайки най-свидното, което имах.
Орисан съм да ме владей тъгата,
лишен от това, що с пълни шепи взимах.

Не мога да върна своята любима
и отново с жар да я прегърна,
изпълнен със молба неизпълнима
това щастие при мене да се върне.

Но не искам скръбта неистово да ме владее,
да не виждам цъфналите клонки на дърветата,
да не чувам как птичките така красиво пеят,
да предпочитам вкъщи да съм, зад пердетата.

Мисля, какво ще е добре да сторя
в този свят и малък, и огромен,
дали за себе си да се преборя
и да запазя хубавия спомен.

Оглеждам се. Светът не е ли тъй прекрасен
с Майката-Природа, със всяка нейна твар?
Пълна с ухания и звуци многогласни
искам тя за моята душа да бъде цяр.

Затова имам своя мъничка  утеха,
че мога да мечтая и да съм с надежда
за крепко здраве и за бъдещи успехи,
със желание за живот пак да се зареждам.

Да живея както със тъга, така и с радост
напук на ориста безжалостна и строга,
макар и в моята напреднала старост
да ги редувам много искам аз да мога.

София, 04.03.2023

Кой ли поет не е писал за любовта? И аз, ако мога да се нарека такъв, написах нещо за нея. Ето го:

Какво за мен е любовта?

Едва ли има на света поет
да не е писал стихове за нея,
дори само един куплет-
светът без любовта бледнее.

Дали е чувство или състояние,
което властно те обладава?
Радост ли е или страдание,
с което съдбата те дарява?

Може би такава е човешката природа,
че нея вечно трябва да я има,
тъй както всекиму е нужен кислорода.
Тя носи много, но и много взима.

Казват, любовта е най-различна,
зависи над какво се разпростира,
трепетна, болезнена, себична…
Всеки сам за себе си избира.

Дори най-зъл човек да си за други,
поне за някого милееш
и се стараеш да заслужиш
обичта му, за да оцелееш.

Но има обич предопределена
от Майката-Природа в този свят.
Тя винаги ще бъде споделена
в житейския ни кръговрат.

Тя за всеки носи своето начало
още от първото му дихание,
от гласчето току-що прозвучало,
от топлото майчино ухание.

Любовта към майката не се избира,
но всяка друга също носи радост,
ако дълбоко от сърцето ти извира,
от младини до най-дълбока старост.

Затова, като при изповедание,
на въпроса: какво за теб е любовта?-
ще отговоря без всяко колебание,
че тя за мен е всичко на света.

София, 25.04.2023

Прозрения за щастието

Никой нищо не е отнесъл
със себе си от този свят,
защото нищичко не е донесъл,
роден е гол, от пети до врат.

Казал ни го е Апостол Павел
и е видимо от всички нас.
Като послание го е оставил,
да помним до последния си час.

Затуй пари, предмети, власт
добити със усърдното участие
на разум, воля или страст
не водят към лелеяното щастие.

Ако човека трайно е облъчен
от грешна ценностна система,
самичък от света ще се отлъчи,
правдата ще спре да възприема.

А тя категорично повелява,
че всеки има право да избира.
И никой никога да не забравя –
под свобода това се подразбира.

Важно е за себе си да избереш
какъв да си за себе си, за другите –
кога да почнеш и кога да спреш,
кога да се откъснеш от веригите.

Насочвай се към трайно равновесие
на тяло, дух, желано и възможно.
Това да води твоите интереси,
макар да ти се струва сложно.

Тогава ще си истински щастлив,
заслужил за оценката „Отличен“,
и за пороците неподатлив,
от близки и приятели обичан.

София, 09.05.2023

За радостта в живота

Замислял ли си се понякога
какво душата ти изпълва,
какво те радва всякога
и съзнанието ти погълва?

Какво ти носи винаги радост
и лекота в душата –
пролетта – символ на младост,
или есенната позлата?

Радват ли те слънцето ярко
и всяка детска усмивка,
когато отидеш във парка
за своята кратка почивка?

Виждаш ли цъфналите дръвчета
и цветята в алеите близки,
подскачащите дребни врабчета
кълвящи зрънца и хлебни огризки?

Не те ли радва гръмкият смях
идващ от детската катерушка
или малчугана прохождащ едва
в обятието майчино да се гушка?

Когато усмихнат съседът
те поздрави в асансьора,
не стопява ли това леда,
натрупан заради зли хора?

Ако тези неща не усещаш
сетивно или подсъзнателно,
няма кой да те подсеща
да се взираш по-внимателно.

Нищо не трябва да те спира
винаги с ум да пресяваш
и старателно да подбираш
кое е зърно, кое плява.

Човек трябва да се пребори
да спре да се ощетява,
за красотата сърце да отвори
и тя винаги да го сгрява?

София, 22.05.2023

Всичко тече и се променя

Всичко тече, всичко се променя
в таз природа, в този пъстър свят.
Една вода от друга се заменя,
един цветец-от друг, с по-хубав цвят.

Всяко красиво природно явление,
всяка създадена от Бога твар
са гениални негови творения.
Те за света и човека са дар.

Той самият в този свят е вписан
като нужна за него частица.
Да бъде съзидател е орисан,
неуморим, волен като птица.

Но нека на природата не изменя,
да я цени като злато и сребро.
Нека и той като нея се променя,
но да е единствено към добро!

София, 15.07.2023

Обичам, но не мога

Обичам звъна на китарените струни
и изтръгнатите от тях мелодии.
Изпълват духа ми като пълнолуние
от любов, надежда и благородие.

Но нямам таланта да мога и изуча
изкуството да свиря на китара,
това чудо за мене да се случи,
да вкуся сладостта му и нектара.

Обичам магията на красивата музика
сътворена за вълшебните инструменти,
написана изкусно, с умение, на езика
орисан да жъне само аплодисменти.

Но нямам таланта да композирам,
да съчинявам акорди галещи ухото,
успешно да търся и да намирам
в магията на нотите доброто и злото.

Обичам пъстротата изпълваща окото
от картина във някоя галерия
и вдъхновена с изкуството на длетото
говореща ми скулптурна феерия.

Но нямам таланта да извайвам
образи вълнуващи живота духовен,
да мога чрез тях други да омайвам,
аз самият да се чувствам върховен.

Не са у мен, обаче, в противоречие
което обичам и което не мога,
нито завиждам на талантите нечии,
стига ми това, което имам от Бога.

София, 08.07.2023

Съвети към приятеля

Светът около теб е сътворен
по воля Божия, несъвършен,
затова, бих искал да ти кажа,
просто да се впишеш във пейзажа.

Не казвам да не се сражаваш
със злото, за по-светли дни.
Не спирай и да се надяваш
на крепко здраве, чак до старини!

Не се мъчи да бъдеш съдник
на всеки твой житейски спътник!
Приемай хората до теб такива,
каквито те неволно се разкриват.

Стой винаги далече от лъжата,
от сплетните, от злобата човешка!
Робувай само на истината свята,
макар да не си и ти без грешка!

Не казвам, че въобще е невъзможно
да ти се стори трудно или сложно,
ако искаш винаги да си разбран
от близкия до теб, старателно избран.

Навярно трябва и да се потрудиш
от лошия си сън да се събудиш,
за да се радваш на слънчевия ден
и на всеки миг от Бога подарен.

Във сянка или в светлина облян,
животът е, което те сполетява.
Това, повярвай ми, е Божият план,
а на човека е – да се надява…

София, 21.09.2023

За неизживeните мигове

Връщам се назад във времето
на моята младост, на ранния ми ден,
когато изправен върху стремето
препусках вдъхновен и устремен.

Едва ли имах сигурна представа
как ще преминават дните ми,
какво отлита и какво остава,
какво в живота ми се вплита.

Гледам избледнелите ми фотографии
и се мъча в тях да разгадая
те ли са истинската ми биография
и от кои спомени се нуждая.

Има ли във миговете изживяни
мили образи и лица засмяни?
Дали някое от тях ще изплува
в паметта ми, и дали ще си струва?

И какво ще стане като си спомня-
дали сърцето от това ще потръпне?
Дали ще бъде разтуха огромна,
кръвта от лицето дали ще отдръпне?

Едно е сигурно, нека призная,
че никога не бих могъл да узная
кое в миналото, с мое участие,
е пропуснато, неизживяно щастие.

София, 22.09.2023

За твореца на мерената реч

Не е лесно застанал пред белия лист
за всеки млад или стар белетрист.
Трудно е също и за всеки поет
да съчинява куплет след куплет.

Но ако от душата му извира,
това, което иска да каже,
тогава ръката му бързо намира
словото, без много усилия даже.

За поета това не е просто изява-
да твори е съдба и тя му дарява
рядка магия, нещо твърде лично,
на което се отдава безгранично.

От това тайнство завладян
и запленен от тръпката позната,
да бъде признат и добре разбран-
това му е истинската отплата.

София, 31.10.2023

Надежда и обещание

Какво да искам от живота,
какво ми е отредила съдбата-
имам ли заделена квота
от щастието или от бедата?

Ще има ли радост във дните ми,
ще ги огрява ли винаги слънцето,
ще има ли промяна във ритъма,
с който расте на любовта зрънцето?

Иска ми се винаги да намирам
верния път, правилната пътечка,
стремежът към любов да не спира,
нищо за нея да не е пречка.

И когато се влюбя ще моля
във моята искреност да повярват.
Ще впрегна и разум и воля
най-доброто от себе си да изкарам.

София, 02.11.2023

Слънце, ти си живот!

Слънце, наричат те „живот“.
Без теб нямаше да ги има
пъстрата природа, тоя небосвод,
нито знойно лято, ни красива зима.

Накъде ли сега щеше да гледа
светът, без твойта ярка светлина?
Щеше ли да го има слънчогледа,
ако всичко тънеше в тъма?

Щеше ли да избуява тревата
по поляни и тучни ливади?
Щяха ли да цъфтят цветята,
за да радват стари и млади?

Докато не спираш да грееш,
сетът ще го има, ще пребъде,
а човека-той иска да успее
да намери щастие тук и отвъде.

София, 12.12.2023

Хвани мига!

Никой миг не се повтаря,
нито може да го върнеш,
но бъди му благодарен,
ако искаш друг такъв да зърнеш.

Защото мигът изживян
е само твой, на никой друг,
дано да не е пропилян,
бразда да е оставил като плуг.

Да е такъв, че да се помни
и за него да разказваш,
да искаш и други подобни
във паметта си да запазваш.

Хвани мига, не го изпускай,
изживей го както искаш.
Яхни го здраво и препускай,
мечтай каквото си поискаш.

Ще получиш във отплата
други мигове щастливи,
ярки, покрити със позлата,
все по-желани и по-живи.

София, 24.12.2023

Една философия за живота

Няма тайна рецепта, ни съставка
за постигане на желано щастие,
нито има къде да направиш справка
за изпълнимост на мечти и страсти.

Всеки мечтае за ярък небосклон
и неговото слънце да изплува,
но ще се пръсне розовият му балон,
ако прекалено много го надува.

Ако светът за тебе е огромен,
за други може да е твърде малък,
затова бъди смирен и скромен,
не зей с уста за всеки залък!

Животът ще ти взима или дава,
но не можеш всичко да проимаш,
трябва да отделиш просо от плява,
кога да даваш и кога да взимаш!

Не очаквай от живота твърде много,
не забивай постоянно остри шпори
във своя Росинант, пази го строго-
едва ли съдбата ще ти прати втори!

Имай своите вятърни мелници,
дори със тях да се бориш напразно,
не изключвай във своите делници
да виждаш понякога празника.

София, 04.01.2024

Щастлив, защото обичаш

Когато със своята любима
заедно споделяш радостта,
че сте заедно и че ви има
на този свят, пленени от страстта.

Не се замисляте дори за малко
докога това ще продължи
и няма ли да бъде жалко,
ако станете жертва на лъжи.

Защото за лъжата място няма
във всяка искрена любов,
тя издълбава само ями
по пътя към живота нов.

Да, нов живот за всекиго настъпва,
когато срещне обичта,
когато притихваш и изтръпваш,
във очакване да дойде тя.

Тя идва шеметно, неуловимо-
оставаш в плен, без дъх, без глас,
и сякаш опиянен от вино
изпадаш в непознат захлас.

Иска ти се времето за миг да спре,
докато във любовта се вричаш
и целият свят да разбере,
че си щастлив, защото обичаш.

София, 09.01.2024

Белият лист

Всички са равни пред белия лист,
всеки писател или журналист,
или осенен от музата поет,
съчиняващ поредния си куплет.

Всички изпитват еднакво тръпка
пред поредната творческа стъпка,
пълни със горещо желание
да отправят свое послание.

Да докоснат с нещо сърцата
на възрастните или на децата,
да ги насърчат или поучат
как в живота си да сполучат.

Но не винаги имат успеха
да минат границата крехка,
която води до всяко сърце,
до всяко прекършено стъбълце.

Изразните средства нямат таван,
за да ги ползваш и бъдеш разбран,
за да докоснеш нечии чувства-
това си е истинско изкуство.

Затова белият лист си остава
онази необятна морава,
на която разцъфтяват таланти
и блестят истински диаманти.

София, 10.01.2024

Само това има значение

Винаги оставят своите следи
ярко слънце, бурен вятър и вода –
уязвими сме на тях и аз и ти
и всичко във природната среда.

Но най-силно ни се отразява,
когато срещнем злоба и омраза –
това винаги ни наранява
и оставя следи като проказа.

Навярно камъкът ще устои
на тези стихии много лета,
но ние едва ли от хората зли
ще минем без вреда и без щета.

Защото няма изобретена
нито броня, ни ризница яка,
ни вълшебен цяр, ни вода светена
срещу омраза и жлъчна атака.

Как тогава човек да се бори,
да спаси душата, да оцелее?
Какво за захване, какво да стори,
да устои, да не се поболее?

Има отговор, търси го във Бога,
във десетте му строги повели –
кажи си-„Аз искам и ще мога
да обичам, без корист, без предели“.

С любов, доброта и дума блага
ще отвориш залостена врата.
Не търси и не ламти за облага,
не гаси нито пламъка, ни жарта!

Ще бъдеш тогава възнаграден
със хорска обич и уважение.
Ще си щастлив до сетния си ден.
Само това има значение.

София, 18.01.2024

Спомени, спомени…

Отдавна беше, младостта отмина,
след нея-зряла възраст, после старостта.
Извървяха се, година след година,
забързани отминаха във вечността.

Може би е време да си дам сметка
за всичко изстрадано и преживяно –
дали открих вълшебната таблетка,
лекуваща всевъзможните рани?

Сега, на моите осемдесет и една,
след толкова прекарани лета и зими,
дали съм избегнал и на каква цена
всички злини и заложени мини?

Не, не искам да си спомням за тях,
а само за миговете щастливи,
за онова момче, което бях,
събиращо погледи завистливи.

Върни ме, памет моя, и във спомена
за момичето нежно, моя съседка –
надявам се – не е дълбоко заровен
в някоя твоя затънтена клетка!

Върни ми устните влажни и нежни,
които целувах плах и срамежлив!
Върни ми онези мечти безбрежни,
които ме правеха толкова жив!

Искам си също издраните колене
и топката, по която тичах,
искам си дори разбитото чене,
заради момичето, което обичах.

Училищен чин, строга казарма,
един подир друг отлитаха дните ми.
Дали, подвластен на своята карма,
ожънах своите класове житни?

Спомени, спомени, стойте, поспрете!
Искам отново да ви изживея.
Събудете се, моля ви, не спете,
нека във пламъците ви да се сгрея!

София, 25.01.2024

Нейно Величество Любов

Така, както искаш свободно да влиза
във дома ти слънчевата светлина,
нека така любовта да пронизва
и обладава всичките ти сетива.

Не е страшно, ако тя завладее
цялото ти съзнание, мисъл и дух –
всичко в теб ще иска да запее,
за лошата дума ще останеш глух.

Ще ти се иска светът да разбере,
че си обичан и че и ти обичаш,
че Бог е поискал теб да избере
в любовта си безспир да се вричаш.

Ще си вечно благодарен на съдбата
и на деня, в който си я срещнал –
ще признаеш, че преди тази дата
толкова жив не си се усещал.

След като тя руши всяко статукво,
защо ли във речника многослов
не се изписва със главна буква
и като „Нейно Величество Любов“?

София, 26.01.2024

Да имаш сили

Мераци-много, амбиции-дай Боже,
но какво от всичко това ще може
да се сбъдне, очаквано да се случи,
и дали, каквото чакаш, ще получиш?

Казват, едно е да искаш-друго да можеш
и, дори много усилия да положиш,
ще стане само това, което съдбата
ти е отредила към днешна дата.

Ти искаш, например, да си жив и здрав,
а във спорове с други-винаги прав,
но те, болестите, ходят по хората –
да гътнат човека не знаят умора.

Твоята истина не всеки споделя –
доброто от злото се трудно отделя
от тези, които не знаят закон и ред,
за да може светът да върви напред.

Докато има зли сили в зли хора,
добрият човек ще търси опора,
ще търси помощ, ще се надява
да има сили с тях да се сражава.

София, 01.02.2024

Още нещо за обичта

Замислял ли си се как би изглеждал
животът ти без нея, без обичта й?
Щеше ли да търсиш, да се оглеждаш
като за ключа във тъмна стая?

Ако за теб тя е силно желана
и мечтаеш за нейната любов,
ако от сърцето ти е избрана
и вярваш – за взаимност си готов,

тогава, обичай жената до тебе,
винаги я дарявай с внимание!
Не бъди и прекалено обсебен
от стремеж да получиш признание!

То, признанието, не идва веднага –
не е нещо, което да си поръчаш.
За него можеш само да предполагаш,
то е осезаемо и не се връчва.

Затова, винаги си заслужава
да се отдадеш на своите чувства –
как да обичаш не се преподава
в никоя школа, но е изкуство.

София, 13.02.2024

Ако си добър

Ако се усещаш крехък, уязвим,
и на хорските одумки податлив,
ще бъдеш неизбежно нараним,
колкото и да си предпазлив!

Има хора, само това и чакат –
да усетят, че си слаб, незащитен.
Не им давай да те видят разплакан
или готов да се предадеш във плен!

Не спирай да общуваш с блага дума
със хората от твойто обкръжение!
Да си сговорчив и сладкодумен –
това си е истинско умение.

Ако усетиш доброта насрещна
и добронамереността позната,
ще се почувстваш желан и успешен –
това ще ти е истинска отплата.

София, 12.02.2024

За спомена и забравата

Наричат със грозната дума „Смърт“,
когато се отправиш към небето,
когато привърши земния ти път
и духът напусне тялото клето.

Наричат тъгата по някого „Печал“,
ако е заслужил прискърбие.
Всеки би искал, всеки би мечтал
да придобие безсмъртие.

Да остане в паметта на роднини,
на близки, приятели и другари,
и дори след отминали години,
да го помнят и млади и стари.

Не само да го помнят, а да го тачат
за делата, за благите думи –
може някои и да си поплачат,
ако е докосвал нежни струни.

Най-много за него биха жалели,
тези, които във радост и скърби,
със него съдбите си са преплели –
никой от тях не ще го загърби.

София, 21.02.2024

Не оставай сам с тъгата!

Приятелю, как си, добре ли си?
Виждам, нещо лошо става със тебе,
сякаш във черупката си се свил
и светът вече не ти е потребен.

Така ми се иска да узная
какво ти е, какво те измъчва –
погледът ти някъде блуждае
и нищо добро не излъчва.

Прости ми, ако нещо пропускам,
ако съм те обидил случайно –
сам не бих могъл да допусна,
че тъгуваш дълбоко, безкрайно.

Повярвай, споделям твоята мъка –
загубата ти е така голяма,
защото, след такава разлъка,
знам, по-голяма болка няма!

Сякаш настъпва сурова зима
за човек, ако загуби без време
и безвъзвратно своята любима,
ако Бог реши да му я отнеме.

Но не оставай сам със тъгата –
потърси другаря, приятеля –
не проклиняй също и съдбата,
защото всичко е от Създателя.

При него ще намериш утеха –
измоли за себе си нов живот –
не е лесно като да сменяш дреха,
иска се много труд и много пот!

Ще ти е нежен също малко късмет,
защото за житейския ни път
има само еднопосочен билет –
всички искат докрай да го извървят.

Искат, но да не го извървяват сами,
и да идва пак пролет след зимата.
Знам, искаш и ти, до сетните си дни
да усещаш до себе си любимата.

София, 09.02.2024

Какво по-хубаво от това да искаш?

Ако искаш истински да си щастлив
и да се радваш дълго на живота,
да не е денят ти мрачен и сив
по пътя стръмен на твоята Голгота,
отвори очите си за красотата
на този свят, изобилен и прекрасен,
вдишвай уханието на цветята,
вслушвай се във хора птичи многогласен!
Мисли си, съдбата тебе е избрала
да черпиш и да грабиш с пълни шепи
благата, които природата е дала
и за които някои са слепи!
И ако човек до себе си има
скъпи хора, приятели и близки,
ако споделя това със любима,
какво по-хубаво от това да иска?
Щастието трябва да е споделено –
не се превръщай в егоист себичен –
ще мислят, нещо в тебе е сгрешено
и затова си толкова различен.
Но, ако обичаш искрено и нежно
и не си спестяваш думите красиви,
да се чувстваш щастлив е неизбежно
във прегръдката на твойта самодива.
Да я мислиш именно като такава
и до сърцето си да я притискаш,
да я милваш и целуваш до забрава,
какво по-хубаво от това да искаш?

София, 28.02.2024

Ще има ли за какво да ми е жал?

Когато бях хлапе волно и безгрижно,
едва ли имах сигурна представа
кое във живота е ценно, престижно,
кое би било позор, кое слава.

Когато бях във юношеската възраст,
нямах почти никакво понятие
какво е истинска любов, какво страст,
вяра във Бог, вяра в разпятие.

Отивайки във суровата казарма,
опознах какво е мъжката сила,
започнах да мисля за моята карма –
какво ми е дала, какво е скрила.

Но най-трудното несъмнено настъпи,
когато трябваше бързо да реша
дали съм влюбен и как да постъпя,
дали е истина, дали не греша.

Не виждах пръста, не чувах гласа Божи,
но вярвах – водят ме по верния път,
и няма да ме е страх да се подложа
на суровия му, но справедлив съд.

И все пак, сега, като погледна назад –
какво съм получил и какво съм дал –
не знам, ще избегна ли страшния ад
и ще има ли за какво да ми е жал.

София, 01.03.2024

Завиждам ви, хлапета!

Хлапета, навявате ми спомени!
Не са потънали във забрава,
не са от паметта ми прогонени –
от тях все още има жарава.

Гледам ви как безгрижно играете –
никой за нищо не се оплаква –
през ум не ви идва да узнаете
какво във бъдеще ви очаква.

Пълзите по детската катерушка,
ровите пясъка със лопатки,
все още искате да се гушкате
в прегръдката на мама и татко.

Завиждам на всяка ваша усмивка,
дори на проронените сълзи,
за това че за вас няма почивка,
а кръвта ви сякаш че ври.

Гледам ви и искам да се завърна
във годините далеко назад,
за да мога отново да прегърна
всеки мил образ на близък, познат.

Така ще мога пак да изживея
мечти незабравени, безбрежни,
ще мога на пламъка да се сгрея
на всички мои спомени нежни.

София, 04.03.2024

Благовещение

Всеки месец март – на двадесет и пети
е Благовещение – този празник светъл.
Помня, че винаги на тази дата,
без някой да напомня на родата,
домът ни се изпълваше със хора,
гощаваше ги мама без умора.
Ах, как трепетно очаквах този ден,
повече от онзи, на който съм роден.
Трима вуйчовци – мамините братя
бях щастлив да посрещна и изпратя.
Всеки носеше играчка или книга,
и със тях до небесата се издигах.
Бях като всяко любопитно дете,
жадно интересни книжки да чете –
за вълшебства, тайнства и пирати,
за земи и морета непознати.
Във леглото с книжката заспивах,
неусетил как мама ме завива.
Сега, след толкова усилни години
не мога в паметта са да подмина
добрите дела, с любов сътворени,
възбудили кръвта в моите вени.
Ще ги помня и за други ще мечтая –
да не спира ни за миг тази омая,
която всяка блага дума ни носи,
без човек да я търси, без да я проси.
Искам да измоля от Бог в този ден
за мамината нежна душа упокой,
благодарен, че е избрала за мен
благораздаващото име – Благой.

София, 25.03.2024

Първи април

Има един ден, една дата –
тихо в календара се скрил –
наричат го „ден на лъжата“,
и това е първи април.

Казват, че лъжата била грях,
че е болезнена, лукава,
и за да не станеш за смях,
трябва много да се внимава.

И, ако се хванеш, ще страдаш.
Затова никога не трябва
в клопката й да попадаш
и съзнанието ти да грабва.

Човек трябва да се съмнява –
не всичко е чиста монета –
отличавай просо от плява,
лъжата е с къси крачета.

Ако ти използваш лъжата,
гледай тя да е безобидна,
да не скарва брата със брата,
да не ражда усмивка ехидна!

Когато тя е само шега
и я възприемаш такава,
тя просто ще стопява леда
и ще носи радост и забава.

София, 01.04.2024

Дух, тяло и любов

Казват, този свят е материален
и има неизброими частици,
сътворен със произход глобален
по незнайни планове и скици.

Но кой е неговият създател,
кой го управлява, кой го владее?
Движи ли се от вечен двигател,
на който всеки може да се сгрее?

Казват, че има дух величав,
колкото древен, толкова и нов,
подвластни сме на неговия гняв,
на неговата милост и любов.

Наричаме го просто Господ-Бог,
подлага ни на изпитания,
за всекиго е справедлив и строг,
за всички нас е упование.

Молим го да ни дари със здраве,
да бди над нас и да ни закриля –
когато паднем, пак да ни изправя,
загубилите вяра да окриля.

Но най-много всекиго го моли
любим човек до себе си да има,
да споделя радост и неволи,
от любовта да дава и да взима.

Любовта владее дух и тяло,
трепетно, от нозете до главата –
сякаш времето за теб е спряло
и си благодарен на съдбата.

Вече знаеш, вече имаш всичко
най-красиво, най-желано на света –
иска ти се сал едно едничко –
вечно да я има нея-любовта.

София, 27.04.2024

Мир и любов

Любов и мир, от вас на този свят по-ценно няма,
и едва ли нещо може да ви е в замяна.
Само любовта противостои на чувства гневни,
само тя крепи света, чак от времената древни.

А може ли мирът без любовта да съществува,
нали войната е плод на омразата човешка?
И той, и любовта с пари не се купуват,
а войната – тя винаги е непростима грешка.

Само мир, когато има, и любов ще има –
без нея няма топлота, настъпва вечна зима –
хладнеят чувства, красиви спомени бледнеят,
не могат душите на жаравата им да се сгреят.

Добре е, че човека надеждата го сгрява,
цени на красотата уханието и цвета –
не спира да мечтае и да се надява
любов и мир да има до края на света.

Казват, този свят е материален
и има неизброими частици,
сътворен със произход глобален
по незнайни планове и скици.

Къде сте, мънички врабчета?

Къде сте, мои мънички врабчета,
къде ли пак сте свили своите гнезда?
Във моя град, след броя ви безчетен,
опустяха всяка стряха и греда.

Аз още ви оставям на перваза
корички хлебец, ечемични семенца,
но ни едно от вас не се показа –
ни чикчирик, ни пухче от вашите перца.

Вие бяхте част от градския пейзаж:
във парка или градската градина,
подскачайки пред мене не веднъж и дваж,
опитвах отстрани да ви подмина.

Още си стоят у мен в наследство
онези мигове, онези топли дни –
те бяха радости от моето детство,
да ги помня няма да ме затрудни.

Много вода от тогава изтече,
личи си по побелелите ми коси.
Питам се „Какво още искаш човече?“ –
може би Бог младостта ти да възкреси?

Не мога от Него да искам това,
но, все пак, горещо ще го помоля
до края своята съдба да кова,
да имам нужните сили и воля.

Врабчетата може би ще се върнат,
ако не в този, то в друг някой живот –
ще се радвам пак крилца да разгърнат,
озарени от яркия небосвод!

София, 28.04.2024

Знам, че те има

Знам, че те има, там, някъде по света
и не спирам да те търся много лета.
Ще те намеря, ще имам този късмет –
и на това събитие ще му дойде ред.

Надявам се ти също да ме познаеш,
защото винаги, през цялото време
си знаела, че от мене се нуждаеш
и че ще дойда някога да те взема.

Усещам го, един за друг сме родени
и сякаш от еднаква плът съградени,
с една мисъл, със едно терзание –
да сме заедно до последно дихание.

Надявам се, когато все пак те срещна,
да видя сочещия тебе Божи пръст,
да направя нужната стъпка безгрешна
и двамата да целунем Христовия кръст.

София, 03.05.2024

Великден

Великден е веднъж в годината
и искаме да бъде слънчев този ден,
да не гасне пламъкът в камината
на всеки дом, с надежда съграден.

Искал е Исус, без всяко съмнение,
със своята смърт смъртта да поправи
и, без да измоли своето спасение,
от греха рода човешки да избави.

Дали не трябва да положим клетва
пред себе си безспирно да Го жалим –
осъзнали Неговата саможертва
на този ден за Него свещ да палим?

Всеки да Му е вечно благодарен
за това, че го има на този свят,
макар и често той да е коварен
и злите демони никога не спят.

Ден е Великденът и за надежда
за здраве, за живот и светли дни,
със воля винаги да се зареждаме
за борба за свят без мъка и злини.

София, 05.05.2024

Театърът на живота

Генерална репетиция няма
за живота, който всички живеем –
а той е представление голямо
и в него ту плачем, ту се смеем.

Играем го неспирно и на живо,
често сменяме своите костюми,
вървим направо, стъпваме накриво,
отчаяно търсим верните думи.

Някои, към края на пиесата,
често своите реплики забравят
други – недочакали завесата –
зад декорите бързо се отправят.

Какво да правим, как да изиграем
във този спектакъл своята роля,
трябва ли себе си да опознаем
и да впрегнем цялата си воля?

Дори и да не сме добри актьори,
ако играем искрено и честно
и обичаме своите партньори,
всичко се случва бързо и лесно.

Да не търсим суфльори за словата,
които копнеем да изречем,
да не очакваме нито отплата,
ни изгода някаква да извлечем.

Но дори да бъдем режисьори
сами на житейските си пиеси,
майстори или просто аматьори,
щом дойде време – се спуска завесата.

София, 10.05.2024

Моля се

Мили Боже, надявам се да ме чуваш,
когато паля свещ и ти се моля –
всяка моя несрета да излекуваш,
да бъде винаги твоята воля.

Моля се безгранично да обичам
моите близки, всяка сродна душа,
само красиви думи да изричам,
със тях скръб и мъка да заглуша.

Моля се всеки път, когато се сетя
за теб, за твоята мъдрост и сила –
винаги, когато искам да усетя,
че бдиш над мен, че си моя закрила.

Моля те да имам сили, за да мога,
след всяко падане да се изправям,
в моята съдба, щедра или строга,
щастливите мигове да улавям.

Знам, от теб нищо не мога да скрия,
затова те моля, бъди милостив –
пази ме, Господи, и от мен самия,
и от всеки поглед зъл, завистлив.

Ти си добър и готов да опрощаваш
всеки мой грях, всяко мое провинение,
със обичта си неспирно ме даряваш,
заслужил искреното ми преклонение.

София, 12.05.2024

Да имаш внук

Със внук не всеки съдбата го дарява –
раждането му е паметно събитие –
признак е за всекиго, че остарява,
но и за нова обич е откритие.

Искаш часове със него да прекарваш,
да се гушка в теб, за ръка да те държи,
минали събития да му разказваш,
да ти казва „дядо“ и рода да продължи.

Не усещаш, изнизват се лета и зими –
ти старееш, той не спира да расте –
и настъпва време, става обозримо,
че вече не е предишното хлапе.

Изправя се пред теб младежът възмъжал
и да повярваш не искаш и не можеш,
че него някога в ръцете си държал,
но все пак изричаш „Пази го мили Боже!

Пази го и не спирай да го насърчаваш
да търси своето място във живота,
ако неволно съгреши да му прощаваш
и да намира винаги вярната нота!

За да бъде животът му красива песен,
напук на този свят враждебен и суров,
да изгрява слънце на свода му небесен,
винаги да има и се радва на любов!“

София, 17.05.2024

Пролет е…

Пролет е, нека вали, нека напои!
Земята жадна е за топла влага –
от нея всичко живо нека наспори
и Бог да пази, на всеки да помага!

Пролет е, за живот природата се буди –
всяко растение, всяка жива твар –
а човека, той трябва и да се потруди,
за да е пълен неговия хамбар.

Пролет е, нека избуява тревата
по поляни и планински ливади,
нека порастват и хубавеят цветята,
да радват очите на стари и млади!

Пролет е, време е на твоята любима
да поднесеш китка свежа, красива,
и приклекнал пред нея на килима
да признаеш, че от обич преливаш.

Поеми ръката й във своята длан
и вдени във нея годежния пръстен!
Целуни я и после, щастлив и засмян,
й признай, че си като новопокръстен!

После двамата, хванати за ръце,
поемете по житейската пътека,
пожелайте си от душа и сърце
съдба обща, благосклонна и лека!

София, 29.05.2024

Това, което не мога да прежаля

За какво най-много трябва да съжалявам
на моите навършени осемдесет –
дали за това, че безспорно остарявам
и на някои проблеми вече иде ред?

Зная, не мога на съдбата да се жаля
за пропуснато, неизживяно щастие.
Кои неща не мога да прежаля
от времето на първото ми причастие?

Не са много, но нека не ги изброявам,
само едно от тях си струва да спомена –
казват, само веднъж в живота се дава
и за всекиго има висока цена.

Това е тя, любовта, която би искал
да срещнеш и да припознаеш веднага –
една нежна ръка, която би притискал
до сърцето си, във очите със влага.

Да, срещнах я и я изживях щастливо,
благодарен съм на Бога и съдбата –
всичко бе толкова мило и красиво,
изживявайки тръпката непозната.

Сега, със коси побелели от старост,
сам, загубил вече своята любима,
станаха малко миговете за радост
и да се надявам ли нови да има?

Но не унивам и не губя надежда,
още съм здрав и Бог не ме изоставя.
Нека със сила и бодрост ме зарежда
за да мога диря след мен да оставя!.

София, 04.06.2024

За музата на поета

Има една добре позната руска песен –
за музата, дето посетила поета –
тъкмо да благодари за дара небесен
и тя се изпарила като комета.

Песента е на Висоцки, от преди време,
слушаха го в Русия полулегално,
обичта на хората успя да превземе,
напук на властта, забранила го брутално.

Вярно, не мога с него да се сравнявам
по таланта му да съчинява и пее,
но все пак ми се иска и се надявам,
макар и рядко, музата да ме владее.

Тя, музата, навярно е като водата,
напоява таланта, за да се прояви,
но ако го има и е чула молбата
да озарява, навреме да се появи.

Щастлив е със нея поетът – творецът,
намерил своите точни и верни слова,
така, както винаги е щастлив стрелецът,
пронизал целта си със първата стрела.

Дали и към мен тази вода ще потече
и ще придойде като пълноводна река –
красиви слова и стихове да повлече,
за да мога и аз поет да се нарека?

София, 05.06.2024

Надежда

Всяко ново утро ражда в мен надежда
да бъде успешен поредният ми ден,
дори да не знам какво съдбата ми отрежда
и дали под щастлива звезда съм роден.

Искам тя, надеждата, никога да не гасне
и като звезда винаги да блещука.
За мен тя ще бъде най-ярката и прекрасна,
дори едва през облаци да мъждука.

Нека всеки нов ден бъде ново начало
за добри дела, за нови приятелства!
Искам никой от тях да не протича вяло,
да съм далеч от злини и предателства.

Но най-благодарен на съдбата си ще бъда,
ако тя ме дари да срещна любовта,
надявам се да не загубя своя разсъдък,
силно замаян от чувствата и страстта.

Казват, любовта е своеобразно пиянство –
трудно е да останеш трезвен със нея –
изисква се много искреност и постоянство,
но нали за такава обич копнеем.

Какво по-хубаво има от обич взаимна
за всеки човек, бил той млад или стар –
вълнуващ и прекрасен е на любовта химна,
изслушан от двама пред брачния олтар.

Всички мечтаем, неистово се надяваме
да имаме здраве и добри съдбини,
на своите близки любов да раздаваме,
за да сме щастливи до сетните си дни.

София, 19.06.2024

Има ли думи за любовта?

От реалностите на живота приземен
гледам да вървя напред, стъпка по стъпка,
изправен, винаги към нещо устремен,
завладян от всяка нова тръпка.

Ако тя е изгарящо желание,
оставям го пламтящо и не го гася,
и, ако ми носи ново познание,
със него живота си да разкрася.

Всяко нещо красиво, трепетно и ново,
ме прави все по-богат и все по-жив –
понякога дори загубвам дар слово,
за да споделя, когато съм щастлив.

Думите никога не са достатъчни,
ако искаш чувства с тях да изразиш,
били те за желания загадъчни
или за мили спомени да съхраниш.

Дали винаги със думите ще може
някому да споделиш за обичта си –
та нали на теб дължим, мили Боже,
силата на своите чувства и страстта си?

Някои думи могат ухото да милват,
други – съзнанието ти да грабват –
трети са способни да обезсилват
грозните, казани не когато трябва.

Питаш се, кое е истинско и ценно
за всяка жива твар във този пъстър свят –
любовта е, човече, чувството нетленно,
над него добри духове винаги бдят.

София, 29.06.2024

Живот или съществуване

Ако в живота ти нищо не се случва,
не си го преживял, дори не си бленувал,
и за нищо сърцето ти не се отключва,
тогава не си живял, ти си съществувал.

Ако никога, без значение от възрастта,
не си бил влюбен, никога не си целувал,
не познаваш изгарящата тръпка и страстта,
все едно не си живял, ти си съществувал.

Ако, все пак, нещо разтърси твоето същество,
силно и трайно обладае твоите чувства,
отдай му се, това ще бъде твое тържество
и проявление на много изкуства.

Изкуство е, когато на житейската сцена
искрено си обичал, не си се преструвал,
и ако обичта ти е била споделена,
тогава си живял, не просто съществувал.

София, 02.07.2024

Спасен, ако си обичан

Този свят е пълен с красиви неща,
за нас той е необятна вселена –
всеки има в него своя мечта,
и добре е тя да бъде споделена!

Какво съдбата скрито ти е отредила
разбираш късно и във друго време –
да си безгрижен като птица лекокрила
или със товар на непосилно бреме.

За някои неща трябва да се бориш –
без упоритост и усилия не става,
по пътя си врата за да отвориш
ще ти е нужен ключ за всяка брава.

И нека Бог ти дава сили и кураж
бедите винаги да побеждаваш –
да триумфираш не веднъж и дваж
и с обич близките си да даряваш!

Защото обичта е дар безценен,
ако е споделена безрезервно –
тя е онова чувство нетленно,
без което си беден душевно.

Без тази нежна тръпка за къде си,
осъден ден за ден да преживяваш –
прикрит зад паравани и завеси
ще мислиш само как да оцеляваш.

Спасението е да си обичан,
за тебе някой силно да милее,
във любовта си честно да се врича,
и с нея като с пламък да те грее.

София, 17.07.2024

Не си мисли!

Не си мисли, че в този пъстър свят
стои там някъде, прикрит и сгушен,
късметът ти, и за него вечно бдят
твоят Бог и ангелът послушен!

Той, късметът, никога не идва сам –
ще трябва много труд, и не е лесно –
трябва да си кажеш: „аз мога и знам“,
но това не всекиму е известно.

Не всеки притежава този заряд,
който те прави силен, борбен и смел –
да искаш да се чувстваш винаги млад
и за мечтите ти да няма предел.

Не си мисли, че можеш изолиран
да постигнеш успехите желани –
не си робот успешно програмиран,
а човек, и си уязвим на рани!

Затова, човече мили, потърси
и намери приятели, другари!
Споделяй с тях усмивки и сълзи,
били те много млади или стари!

А най-добре за всекиго ще бъде,
ако срещне и прегърне любовта –
за нея няма възраст, ще пребъде,
тя е нужна като хляба и солта.

Какво по-хубаво от това да имаш
до себе си мил и обичан човек,
ти да му даваш, от него да взимаш,
да искаш да е със теб цял един век!

В този раздел реших да напиша и нещо хумористично. Дано с долните стихове съм успял.

Тия мъдрости народни!

Ех, този хубав нашенски фолклор,
дали е верен или е обект на спор,
дали си струва нашата възхита
или е глупост някаква съшита?

Да вярваш ли на габровски скъперник,
на който шопът бил голям съперник?
На първия – за безопашатата му котка,
на втория – за шеговитите му нотки.

Не умувал Нане дълго що да стори,
бил готов и къщата си да изгори
та на Вуте „плевняко“ да се запали,
уж хлапета със кибрит са си играли.

Дума „техника“ от женски род била,
затова, за всеобща наша участ зла
често се поврежда, т.е. ни изневерява.
Но питам аз, жената със кого го прави?

Една фолклорна мъдрост ми говори,
че никой зло на мен не ще ми стори,
ако главицата си аз прекланям,
инак сабята за сечене подканям.

Учи дете мое, за да не работиш,
в противен случай яко ще се потиш,
друга мъдрост тихо, тихо ми нашепва,
но от труд и ученият се утрепва.

Дявол от тамян никак не се плаши
ни казва друга поговорка наша.
Затуй, не го мисли какво да правиш
от зложелатели да се избавиш!

Не трябва никак на сърце да си го слагаш,
специално поведение да си налагаш,
или там каквото може да ти хрумне,
защото утре без петела пак ще съмне.

Накрай, приятелю, послушай мен,
за всеки идва някой хубав ден,
затова не спирай ти да се надяваш,
съдбата всякой с нещичко дарява!

София, 06.03.2023

Неподвластни

Има неща, които са неподвластни
за всеки от нас в земния ни свят,
така както, щом децата пораснат
от гнездото фамилно ще отлетят.

Неподвластни сме на волята Божия
кога от този свят ще ни прибере,
какво съдбата би ни предложила,
дали в отвъдното ще ни е добре.

Дали ще ни приюти до себе си
или ще ни прати страшния ад?
Всеки мечтае за рая небесен
и знае – няма да се върне назад.

Едно е ясно и всички го знаем-
той ще отсъди по делата ни земни
и не можем да измолим назаем
дори някои привилегии дребни.

И дано само имаме късмета
под знойно слънце или падащ сняг,
да може, както казва поетът,
да доплуваме до желания бряг.

София, 21.11.2023

На рождения ден на сина ми, Аспарух, написах следното стихотворение:

Да имаш син

(На Аспарух)

За всеки мъж мечта е
мъжко чедо да има,
да го гледа как играе,
да е щастлив за трима.

И за мене тя се сбъдна-
дар получих новогодишен.
Едно гласче тогава звънна,
проплака и дълбоко вдиша.

Взех го трепетно в ръце,
но не посмях да го притисна
на гърди, до своето сърце,
когато пръстчето ми стисна.

Толкова бях благодарен
на майка му за този дар,
неподготвен бях заварен
да вкуся от този нектар.

Сега, в напреднала старост
искам за рождения му ден
да му пожелая много радост,
от злини и мъка пощаден.

Да има всичко що желае
моето порастнало момче,
да не спира да мечтае,
на обичта реката да тече.

София 31.12.2023

Същия ден написах и следното новогодишно стихотворение:

Нова година-нови мечти

Ето, още една Нова година
отбелязахме във своя календар.
Добра, или не толкова, отмина,
все пак от Бога тя ни беше дар.

Какво от нея всеки ще запомни
решава сам, за всеки ден и всеки миг-
преживени, изстрадани, греховни,
изтръгнали сълзи или възторжен вик.

Вложил ли си някакво старание
да срещнеш дългоочаквана любов,
да усетиш близкото дихание
на любимата и на живота нов?

Да, ако си усетил тази тръпка
и си целувал нечии устни,
тогава всеки миг и твоя стъпка
паметта ти няма да пропусне.

Ще ги помниш и ще се надяваш
да се чувстваш винаги щастлив,
любовта на близки да те сгрява
и да се усещаш все по-жив.

София, 31.12.2023

  

Напоследък на мен, както и на много българи, не ми се нрави засилващото се разделение в обществото, по каквито и да са въпроси. Липсата на доброта, мярка и добро възпитание са особено впечатляващи. Отношението ми към това състояние на нещата се опитах да изразя в долните две стихотворения. Тях подредих на първите две места в раздела „Какви да бъдем“.

Какви да бъдем?

Доброта, и нищо друго!

Един площад в Париж наречен е „Съгласие“
и с него французинът е много горд.
Искал е за важните дела единогласие,
затова на френски е „Плас дьо ла Конкорд“.

Народът ни, навеки робството презрял,
устремен към благоденствието и закрилата,
само от своя жизнен опит е прозрял
и казал „Съединението прави силата“.

Изписал го и върху една фасада,
за да им напомня на тези, които трябва,
че влизайки в онази бяла сграда
волята за единение да не отслабва.

Дали, обаче, таз заръка родна
е стигнала до нашето съзнание?
Не водиме ли спорове безплодни
забравили за мярка и за възпитание?

Защо ни трябват думите обидни
и с тях да черним свойте опоненти?
Защо ни се струват толкова свидни
добрата дума и силните аргументи?

Не е ли пагубно такова разделение,
към което безразсъдно, бързо крачим?
Не пренебрегва ли такова поведение
заветите на тез, които тачим?

Спри се бе, човек, погледни с добри очи!
Всяко нещо може със добро да изразиш.
Не отговаряй с грозни думи, замълчи,
преброй поне до десет преди да възразиш!

Който и където и да си, от теб зависи
да спрем духовното опустошение,
за да избегнем нежелан апокалипсис
на човешките ни отношения.

Простичко е, трезв разсъдък, дума блага
и да „обичаш ближния“ е казал Бог.
Това безспорно на всеки се полага,
за всеки ни ще бъде най-добрия влог.

София, 19.03.2023

За свят без злини

Никой човек не се ражда зъл,
от майчината утроба излязъл.
Бог е заложил в него доброта
като дар в природната пъстрота.

Още със първата глътка въздух
в него се вселява Божият дух
и очаква той в своята немощ
неосъзната, но истинска помощ.

Дали, кога и как ще я получи?
Дали в живота си ще сполучи?
Дали зависи от него едного
или от тези край него най-много?

Ако те със любов го даряват
и за добри дела насърчават,
ако с грижа характера му формират,
ще бъдат добрите за него кумири.

Но, ако в грешна посока залитне,
обществото може да го отритне.
Тогава, почувствал се отчужден,
ще бъде съвсем обезнадежден.

А човек без надежда, безпътен,
без вяра и вятър попътен
от вълните ще бъде удавен
и лесно, набързо забравен.

Никой не иска такава съдба,
затова е нужна вечна борба
към нас да приобщаваме всеки,
да открием във него човека.

И ако всеки вземе участие,
дарявайки другиму капчица щастие.
това ще му бъде безценна награда:
светът от злини по-малко да страда.

София, 11.04.2023

Какви да бъдем?

Няма обещано утре
за никого на този свят.
Така е отредено вътре
в човешкия ни кръговрат.

Какво съдбата ти е отредила
не е написано в никоя книга.
Подсказала ли го е или скрила
то рано или късно те настига.

Казано е, човек предполага
и се надява на добра съдба,
но само Бог разполага
оставяйки ти сал една борба.

Борба, в която се надяваш
със твоето активно участие
винаги да побеждаваш,
да достигаш мечтаното щастие.

За да има на света пълна хармония,
не може без човешката намеса.
Недопустима е всяка хегемония
на силни страсти и на интереси.
.
Затуй, живей във примирение
с обкръжаващата те природа.
Имай я като Божие дарение
за незрялата човешка порода.

Надявай се, мечтай, обичай,
позволи това и на другите до тебе!
От Бога никога не се отричай,
стреми се да си непорочен като бебе!

Трудно е, това го знае всеки.
Животът е безмилостен, суров.
Потърси свойте верни пътеки,
не се обграждай с непристъпен ров!

Опознай най-напред себе си,
а после – приятеля, другаря!
И нека има равновесие
между роба в теб, и господаря!

София, 08.05.2023

За спомена и забравата

Не е страшно да усещаш,
че напускаш безвъзвратно този свят,
че не си готов за среща
с края на житейски ти кръговрат.

Не е страшно да изгние
тялото във земната пръст,
нито куче да завие
до гроба с дървения кръст.

Не е страшно да се рее
душата безпътна и клета.
незнайно дали ще успее
по пътя към небитието.

Страшно е, ако не си оставил
от своя огън никаква жарава,
ако приживе си предпоставил
да потънеш във вечна забрава.

Страшно е, ако тези до тебе,
заедно със тленното ти тяло
поискат с него да погребат
и споменът за теб всецяло.

Никой не иска това да се случи
след като вече няма да го има,
но е невъзможно да научи
дали за спомена му ще е зима.

Затуй, все още непривършил
земния си път, прецени добре
дали добри дела си вършил
и близкия до теб да разбере!

Да знае той, че е бил обичан
и уважаван, до сетния ти зов.
Тогава името ти ще изрича
с прискърбие, но и със любов.

София, 14.05.2023

Всеки да е благодарен

Животът ни дава, дава и взима
без да ни попита дали искаме –
кара ни често и неумолимо
силно със зъби да стискаме.

Всеки иска от него да измоли
повече щастие, повече здраве –
за да има сили, сили и воля,
когато падне да се изправи.

Да не спират винаги да изгряват
за него слънцето и луната.
Всеки да мечтае, да се надява
да срещне любовта непозната.

Не тази, от филми и романи,
а негова, истински жива,
и препускащ здраво да се хване
като за развятата конска грива.

В прегръдка със своята любима
да е благодарен за всеки свой ден –
за това, че е жив и че го има
на този свят, от Бога дарен.

Седем заповеди, плюс една

Както е нужен кислорода
за всяка твар във таз природа,
така са нужни правила и ред
въплътени във Божия завет.

Той безусловно иска от нас,
от раждане до сетния ни час,
да спазваме седемте му повели
всекиго до благоденствие довели.

Ще бъде още по-красив светът,
ако със цветята заедно цъфтят
добри дела от всички сътворени,
от мен, от теб, от Бога одобрени.

Но на мене ми се иска да добавя
една повеля още: да не се забравя,
че най-важен е човекът до теб,
той ти е нужен като късчето хлеб.

Не спори за глупости, на дребно.
Това никому не е потребно,
само причинява оскърбление
дори след поредно помирение.

Не си стъжнявай сам живота,
от Бога ти е даден, не е квота
от която можеш да избираш,
или за която претендираш.

Подхождай всеки път със блага дума
като с красива снимка от албума.
Това безспорно ще отприщи
доброта в семейното огнище.

София, 15.05.2023

Анти-ода за простака

Всеки от нас го е срещал
и е реагирал различно.
Едни го осъждат горещо,
други са безкритични.

Понякога трудно се разпознава
в рояка на обществото.
Друг път ярко се откроява,
даже по облеклото.

Но неизменно ни впечатлява
с грозен жест, с лоша дума,
с това, че никого не уважава
и се държи грубо, безумно.

Срещаме го около нас,
на улицата, във автобуса,
по всяко време и всеки час,
често пиян или надрусан.

Чалгата му е най-любима,
пуска я гръмко в колата.
Не смята, че е необходимо
да спазва реда или правилата.

Защо му е да спазва закона?
За него той е врата в полето.
Обикновено си служи с жаргона,
и с ругатни пъстроцветни.

От почтителност няма нужда,
свикнал е да го гледат накриво.
Всяко приличие му е чуждо,
приема грозното за красиво.

Пише мръсни думи по стените,
драска името си по монументи,
не уважава старците и жените,
не чете книги, ни документи.

Не го трогва чуждото мнение,
не му трябват и учители.
Не се стреми към уважение
ни от деца, ни от родители.

Загубен ли е за обществото
завинаги такъв индивид,
възвратим ли е към доброто,
има ли път пред него открит?

Кого да виним че са такива –
родители, учители, тях самите?
Да я оставим ли да ни залива
простотията, да ни трови дните?

Тези въпроси си често задавам,
срещайки се с подобни лица.
Да се променят все се надявам,
били те възрастни или деца.

Никой от нас не трябва да търпи
простащина грозна и агресивна.
Светът все тъй ще си върви,
ако мълчим и бъдем пасивни.

София, 24.05.2023

Изправени на педали

Заспивам с надеждата да се събудя
и да се радвам на всеки нов ден,
дарен ми от Бога, за да се потрудя
да бъда към по-добро устремен.

Не искам много-единствено здраве-
другото ще си дойде само.
Ще мога смело да се изправя
срещу всяко сполетяло ме зло.

Какво по-хубаво от това, че те има
на белия свят, да му принадлежиш?
Ти да му даваш, той да ти взима,
да усещаш, че някому нещо дължиш.

Да, задължени сме с искрена обич
към тези до себе си, сродни души.
Да не поставяме ненужно във скоби
това, което искаме да внушим.

Ще получим във отплата тогава
от същото, което щедро сме дали,
и колелото на живота здраво
ще въртим, стъпили на педали.

София, 25.07.2023

Разчитай на съседа!

Добре е да имаш живи роднини,
особено на стари години.
Да те наглеждат и навестяват –
добре ли си, да имат представа.

Най-бързо времето изтича,
ако си останал самичък,
ако си загубил човека до теб,
с когото си делял късчето хлеб.

Той би ти помогнал веднага
и всеки път щом се налага –
при болест или при инцидент,
по всяко време, всеки момент.

Но сам на кого да разчиташ?
Какво най-напред да опиташ?
Кой да помогне най-напред
освен най-близкия до теб съсед?

Затуй, ако не си в добри отношения
по твоя вина или чужди прегрешения,
не очаквай някой друг да помогне,
бързо да притича, за теб да се трогне.

Него, съседа, трябва да уважаваш,
поздрави, усмивки да му въздаваш.
безкористно, без да търсиш облага,
когато потрябва да му помагаш.

София, 11.07.2023

Молба към най-близките

Ето, и тази минута изтече,
последна в поредния ми час.
Няма го, отмина и той вече,
ненужен като захвърлен фас.

Така отлитат всеки час и ден
на своите невидими криле.
Дали са отнели нещо от мен
отминали, без някой да ги спре?

Ще съжалявам ли някога за тях
или ще искам да ги забравя –
да не съм повече какъвто бях
и каквото често исках да правя.

Знам кой ще отсъди, кой ще реши
заслужавам ли уважение.
Надявам се да не сгреши,
повлиян от чуждо мнение.

Не само аз, и други го знаят –
ще отсъдят най-близките до мен.
Малко ме е страх, нека призная,
защото знам-не съм съвършен.

И щом отреденият миг настъпи,
преди дъх последен да поема,
нека те за мен да се застъпят
в молбата си-Бог да ме приеме.

София, 28.11.2023

Да имаш сили

Мераци-много, амбиции-дай Боже,
но какво от всичко това ще може
да се сбъдне, очаквано да се случи,
и дали, каквото чакаш, ще получиш?

Казват, едно е да искаш – друго, да можеш
и, дори много усилия да положиш,
ще стане само това, което съдбата
ти е отредила към днешна дата.

Ти искаш, например, да си жив и здрав,
а във спорове с други-винаги прав,
но те, болестите, ходят по хората –
да гътнат човека не знаят умора.

Твоята истина не всеки споделя –
доброто от злото се трудно отделя
от тези, които не знаят закон и ред,
за да може светът да върви напред.

Докато има зли сили в зли хора,
добрият човек ще търси опора,
ще търси помощ, ще се надява
да има сили с тях да се сражава.

София, 01.02.2024

Живот или съществуване

Ако в живота ти нищо не се случва,
не си го преживял, дори не си бленувал,
и за нищо сърцето ти не се отключва,
тогава не си живял, ти си съществувал.

Ако никога, без значение от възрастта,
не си бил влюбен, никога не си целувал,
не познаваш изгарящата тръпка и страстта,
все едно не си живял, ти си съществувал.

Ако, все пак, нещо разтърси твоето същество,
силно и трайно обладае твоите чувства,
отдай му се, това ще бъде твое тържество
и проявление на много изкуства.

Изкуство е, когато на житейската сцена
искрено си обичал, не си се преструвал,
и ако обичта ти е била споделена,
тогава си живял, не просто съществувал.

София, 02.07.2024

Спасен, ако си обичан

Този свят е пълен с красиви неща,
за нас той е необятна вселена –
всеки има в него своя мечта,
и добре е тя да бъде споделена!

Какво съдбата скрито ти е отредила
разбираш късно и във друго време –
да си безгрижен като птица лекокрила
или със товар на непосилно бреме.

За някои неща трябва да се бориш –
без упоритост и усилия не става,
по пътя си врата за да отвориш
ще ти е нужен ключ за всяка брава.

И нека Бог ти дава сили и кураж
бедите винаги да побеждаваш –
да триумфираш не веднъж и дваж
и с обич близките си да даряваш!

Защото обичта е дар безценен,
ако е споделена безрезервно –
тя е онова чувство нетленно,
без което си беден душевно.

Без тази нежна тръпка за къде си,
осъден ден за ден да преживяваш –
прикрит зад паравани и завеси
ще мислиш само как да оцеляваш.

Спасението е да си обичан,
за тебе някой силно да милее,
във любовта си честно да се врича,
и с нея като с пламък да те грее.

София, 17.07.2024

Ти… и другите

Никога със своето поведение
не „давай хляб“ на хорските сплетни –
понякога неволно провинение
името ти неминуемо е опетни.

Какво за теб говорят другите
не трябва да ти бъде безразлично,
но знай, не винаги по заслугите
те оценяват честно и логично.

Всеки иска да бъде уважаван
от близки, другари и приятели –
никога да не е унижаван,
Бог да го пази от предатели.

Всеки държи на своето его
и на близкото си обкръжение,
но не всичко зависи от него,
не всяко нещо има значение.

Затова, подбирай хората до теб,
бъди взискателен и критичен,
но не превръщай в безлюдна степ
своя свят, ако си крайно себичен!

Бъди дружелюбен и сговорчив,
уважавай чуждото мнение,
не прави деня си мрачен и сив
с непремислено изявление!

Лошата дума е като хвърлен камък –
за нея няма връщане назад –
тя изгаря болезнено като пламък
и често води връзките до разпад.

Трудно се печелят приятели,
но по-трудно е да ги съхраниш –
срещу фалшиви почитатели
трябва имунитет да изградиш!

Той, имунитетът, е като при болест –
предпазва, но не ти гарантира,
че няма да изпаднеш в мъка и горест,
при които надеждата умира.

Без надежда и мечти не се живее –
те са витамини за духовно здраве –
човек има нужда малко да се посмее,
да дари себе си и другите с радост.

София, 06.08.2024

Там, зад една стена

В живота всичко си има цена,
но не всичко с пари се купува –
някои ценности стоят зад стена,
да я пробиеш винаги си струва.

Какво ще откриеш зад нея не знаеш,
но се надяваш – това е човешко –
ако не опиташ може да се каеш,
да скърбиш или съжаляваш тежко.

А може би стои зад тази преграда
твоето щастие, дебне и чака?
Не допускай душата после да страда,
че си закъснял и изпуснал влака!

Ако там е стояла тя, любовта,
очакваща, на ласки пребогата –
отдай се изцяло ти на лудостта,
на тази страст, нова и непозната.

Тя идва без да пита дали си готов –
възпламенява те, ще се опариш –
но след пламъците й ще си като нов,
за нов живот камбана ще удариш.

Така ще известиш на целия свят,
че сърцето ти от любов прелива,
че обичаш и е настъпил обрат –
нова струя в кръвта ти се влива.

София, 07.08.2024

Приказки и мечти

Помня детските приказки
за вълшебства и за чудеса,
за принцеси и балове с маски,
за ангели слезли от небеса.

Помня също мамините думи,
прошепнати тихо и нежно
за неизминатите друми
и за мечтите безбрежни.

Всеки би искал, мили Боже,
да сбъдне своите мечти –
да се надява и да може
високата им цена да плати.

Да плати, но да ги изживее,
усетил тяхната красота,
и сърцето му да запее
с цялата прелест на света.

Но най-щастлив той ще бъде,
ако срещне своята любов,
нея, от Бога присъдена,
да прегърне винаги готов.

София, 09.08.2024

Пак да съм, какъвто бях

Дори на моите осемдесет и две
ми се иска да съм пак, какъвто бях.
На кой на моите години му се мре,
кой не моли Господа или Аллах?

Въпреки косите бели, оредели,
ми се иска да съм пак, какъвто бях –
напук на тези години отлетели,
със добро изпълнени, или със грях.

Неизживял всички надежди и мечти,
искам пак да съм, какъвто нявга бях –
моята звездичка отново да блести,
озарила пътя, по който вървях.

Искам пак да имам сили и да мога
отново да съм такъв, какъвто бях –
благодарен на съдбата и на Бога,
във борбата да се впускам пак без страх.

Защото животът е борба безкрайна,
досега във него победител бях –
и във тази битка, бурна, всеотдайна
не загубих сили и не прегорях.

Безспорно, годините ми натежават
и, ако искам пак да съм, какъвто бях,
то е, защото все още притежавам
устрема си и все същия ищах.

Докато все още искам и мечтая
за живот пълен със радости и смях,
няма как пред себе си да не призная,
иска ми се пак да съм, какъвто бях.

София, 19.08.2024

Мечти в старостта

Дали наистина съм вече остарял
и много признаци за това говорят?
Не съм ли само във косите побелял
или ще трябва с времето да споря?

Кое във паметта най-много натежава
и искам ли във нея трайно да остане?
Кое жарта на спомените нажежава
и живота ми поредно ще обхване?

Може би невръстните ми детски години
или юношата с още тънкия врат –
едва ли мога да забравя и подмина
младежът още не целувал, голобрад.

Тя, старостта, е залезът мой неизбежен,
но нека, преди да настъпи пълният мрак,
да се порадвам на живот безметежен
и да не оставам сам като вълк единак.

Да имам до себе си, до дните ми сетни
всеотдайна и любеща сродна душа,
с мен да споделя сънища многоцветни,
с нея всяка несрета да заглуша.

Тогава, дарен с обичта споделена,
ще се чувствам пребогат, доволен и сит,
ще искам да оглася цялата вселена,
че съм щастлив и това не е сън, не е мит.

София, 14.10.2024

„Dum Spiro Spero“

„Дум Спиро Сперо“, казва латинският мъдрец
за надеждата, че тя крепи човека,
че е негов постоянен подтик и живец –
и това се знае чак от памтивека.

Без нея губиш желание и стремежи,
апатията може да те завладее –
няма дори за себе си да забележиш
кое те радва, кое душата ти грее.

Вече спираш красивото да забелязваш,
ставаш мрачен, често си намусен и сърдит.
На своите близки забравяш да казваш,
че ги обичаш, че си доволен и сит.

Имай силите със това да се пребориш,
да оставиш всичко лошо зад гърба си
и да знаеш винаги какво да сториш –
нищо вярата у теб да не угаси!

Докато дишаш се надявай на доброто –
постоянно тази мисъл в теб да зрее!
И не губи на надеждата зърното,
посей го и тя винаги ще избуее!

София, 30.10.20024

С Божията помощ

Тъй както във пустиня безбрежна
никой без глътчица вода не може,
така по твойта воля, мили Боже,
всеки жаден е за ласка нежна.

За добри дела се всеки ражда,
но по твоя воля и със твоя сила
какво съдбата му е отредила
да узнае все изпитва жажда.

И се надява всеки негов ден
да бъде все по-хубав, по-успешен,
във всяко начинание безгрешен
щом под щастлива звезда е роден.

Но най-много иска и се надява
да срещне споделената любов,
тогава ще е силен и готов
срещу всичко, което го ранява.

Не само желание, но и сила
ни трябва, за да успеем и се борим –
да знаем винаги какво да сторим
и за кое да потърсим закрила.

Все още не е открита и няма
по-голяма сила от тази на Бога –
ще съм щастлив, ако успея и мога
да измоля помощта му голяма.

София, 11.11.2024

Правото да си щастлив

Всеки има свойто право
да се радва на живота,
често да му казват „Браво“,
да достига свойта кота.

Нека не се застоява
там, на достигнатия връх,
да търси нова изява
дори до сетния си дъх.

Своята вълна да яхва,
към хоризонта устремен,
карайки светът да ахва,
да е честит, благословен.

Късметът да го съпровожда
неотлъчно и във всеки час,
да е на съдбата си вожда,
вперен във верния си компас

И когато срещне любовта,
трепетна и споделена,
ще му заври от нея кръвта
във всяка клетка и вена.

Тогава, пиян, зашеметен
от това чувство непознато,
ще гори със него всеки ден,
ще му е ценно като злато.

Ще иска света да проглуши
със пълно гърло, че обича,
да достигне до всички уши –
на вечна любов се обрича.

София, 30.11.2024

Песента, която искам

Текст за песен искам да напиша
и тя от всички да се пее,
да пулсира силно и да диша,
във небесата да се рее.

Да докосне всеки във сърцето
и да му спомни старо време,
да съживи във него детето,
да го събуди, да не дреме.

Всеки има във своето детство
свои мигове незабравими,
и пази като скъпо наследство
изживените лета и зими.

Нека тази песен да ме върне
и мене във времето назад,
да искам отново да прегърна
силно и да се почувствам млад.

Спомен за прегръдките горещи
във мене вечно ще живее,
от една незабравима среща
няма никога да избледнее.

Там вкуса на първата целувка
усетих безмълвен, премалял
и само със поглед и милувка
показах – за обич съм узрял.

Дали тези мигове отбрани
бяха само гъдел и сърбеж –
от тях само споменът остана
във житейския водовъртеж.

Нека песента, която искам
да съчиня и да се запее,
да накара всеки да поиска,
силно да обича и милее.

София, 05.12.2024

Кое си струва?

Дали си струва човек да се ядосва
за дребните и незначителни неща,
дали съдбата нещичко му обеща
и със него нежно тя ще го докосва?

Всеки иска или просто се надява
тя към него често да е благосклонна,
за желаните успехи и изява
да го вдъхновява неотклонно.

Да го дарява със мигове красиви
от дни на радости и ярка светлина
да е изпълнен винаги със ведрина
и да избягва пътища трънливи.

А кое ли за нас си струва най-подир
от нея горещо да си пожелаем,
навярно да сме здрави, силни и безспир
да търсим, намираме и да мечтаем.

За мен, обаче, има нещо по-желано,
и това е да срещна сродната душа,
че съм щастлив със нея света да оглуша,
да бъде ложето ни със цветя застлано.

София, 07.12.2024

За да съм напълно щастлив …

Бих споделил ласка и милувка
дори със непознато дете,
пожелана във ответ целувка
във очите ми да прочете.

Нищо по-чисто няма на света
от непорочната детска душа –
да вникна в нея и я прочета
дали ще мога да се престраша.

Обичам да слушам детския смях
идващ от близката катерушка,
спомня ми за таткото, който бях
и сина, който в мене се гушка.

Това ме връща с години назад
към не една случка или дата,
кара ме да се чувствам отново млад,
да съм благодарен на съдбата.

Но, за да бъда напълно щастлив,
дали ще ми трябва още нещо –
да не е денят ми мрачен и сив,
а със светлина да го посрещам.

Да, ще ми трябва, вярвам във това,
всяка обич, нова, споделена –
искам името й като назова
да го чуе цялата вселена.

София, 12.12.24

Петък, тринайсти …

Петък, тринайсти е, така че внимавай
какво искаш да правиш през този ден,
помисли добре и тогава решавай,
в добрия изход бъди убеден!

Има хора, никак не се страхуват,
смятат го за глупаво суеверие –
в този ден някои си празнуват,
на своя ангел имат доверие.

Ангел изпратен им от Бога велик,
винаги да им подсказва, там, горе,
всеки ден, час, минута или миг
във какво да вярват, какво да сторят.

Аз също, надявам се, имам свой
ангел пазител със широки крила –
нека винаги, във студ и във зной,
да праща вятър в моите ветрила.

Затова, смятам, е без значение
дали е петък и тринайсто число –
аз вярвам в доброто знамение,
защитаващо ме от всякакво зло.

София, петък, 13.12.2024

Искам от Бог да измоля …

Паля свещ и със събрани три пръста,
не пропускам бавно да се прекръстя
у дома, пред Разпятието Христово,
за здраве да се помоля отново.

Моля го, дори до дните ми сетни
да бъде към мен добър и милостив –
не го моля да ме прави столетник,
а никой мой ден да не е мрачен и сив.

За какво ми е да живея цял век,
да достигам до дълбоката старост,
ако нямам до себе си мил човек
и не споделям ни мъка, ни радост.

Затова искам от Бог да измоля
да ме дари с много сила и воля,
със тях да стъпвам смел и уверен,
да е компасът ми винаги верен.

Ако по своя път срещна и нея,
очакваната, жадувана любов,
за какво ли повече да копнея,
получил всичко и за обич готов.

София, 19.12.2024

Аз и Дядо Коледа

Помня, още бях хлапе невръстно,
баща ми все го нямаше у нас
тази вечер, връщаше се късно,
вече си бе отишъл Дядо Мраз.

Чудех се защо добрият старец
носи кафявия дядов кожух,
дали стиска в ръката си здравец,
за да гони със него злия дух.

Мама казваше, носи подаръци,
но единствено на добрите деца –
да целуваме ръка на стареца,
защото е чел нашите писъмца.

Пораснахме, минаха години,
сега други вече вярват във това,
че старецът идва през комина,
величаят го със искрени слова.

Само че, името му е друго –
Дядо Коледа го наричаме.
В интернет има дори услуга –
като гост да си го поръчаме.

Но аз по старому предпочитам
да не изменям детската представа –
със еленова шейна да долитам,
щастие на всички да пожелавам.

София, 22.12.2024

Това, което си отива

Ако попитате някой поет
със какво ще римува „година“,
той, без да се замисля, във ответ
ще посочи думата „отмина“.

Да, всяка година отминава,
каквато и за нас да е била –
донесла горест или пък слава
на своите невидими крила.

Всяка година е като река.
ако за мен била е пълноводна,
мога „щастлива“ да я нарека
тази велика сила природна.

Там, където някога е текла,
водата никога не се завръща –
какво е със себе си завлекла
си остава нейно, не го връща.

Какво ще бъде лесно забравено
или ще остане във паметта,
става ясно щом бъдем изправени
пред изпита на духа и плътта.

Станали вече част от съдбата
неминуемо за всеки от нас,
дали ще можем към днешна дата
да оценим всеки миг, всеки час?

От всичко поука да извлечем,
била тя сладка или горчива,
справедливи думи да изречем
за това, което си отива.

София, 28.12.2024

Какво е да обичаш?

На въпроса „Колко ме обичаш?“
често някои се затрудняват,
почват изненадани да сричат,
търсят думи и се притесняват.

Любовта е едно усещане –
няма физично измерение.
Тя е радостно посрещане
на чудно природно дарение.

Завладява те, попадаш в плен,
не искаш да се съпротивляваш,
благодариш за всеки миг и ден,
със нея лягаш и със нея ставаш.

Близостта на твоята любима
да усещаш, да си все до нея –
какво ти дава и какво ти взима
това, нямаш никаква идея.

Усещаш, със нещо си забогатял,
но не с пари и не със злато,
сякаш ангел бял при теб е долетял
и ти е донесъл вечно лято.

Дай, Боже, всекиму съдба такава,
защото без любов не се живее.
Такова чувство не се спестява,
трябва човек за нещо да милее.

Затова, обичай безгранично,
всеотдайността ще ти се върне –
любовта е нещо много лично,
ще те обладае и обгърне.

София, 17.01.2025

Познай, човечe!

Тя е усет, чувство и надежда,
тя е очакване за нещо ново
и понякога това се свежда
да започнеш живота си отново.

Тя те грабва, омаломощава,
всичко в теб пулсира и трепери –
какво взима и какво ти дава
със нищо не може да се измери.

Тя идва и никога не пита
дали си я повикал или искал –
бързо във живота ти се вплита,
готова други чувства да потиска.

Подлага те на изпитание,
докато за себе си не разбереш,
радост ли е или страдание,
и на кое чувство да се отдадеш.

Време е да се досетиш вече,
или със отговора не си готов,
ще ти го подскажа аз, човече:
става дума за искрена любов.

София, 18.01.2025

Равносметка

Всекиму е нужна равносметка
за преживените години –
бил ли е като птица в клетка,
имал ли е заложени мини.

Радвал ли се е на свободата
на духа, не познаващ плен –
и със доброта зареден
благодарен ли е на съдбата.

Ако житейските му пътеки
не го водят, накъдето иска,
осъзнал – няма пътища леки –
ще трябва здраво зъби да стиска.

Дали иска и дали е готов
да приеме истина една –
погледнато от всяка страна –
ще му е нужна истинска любов.

Намери ли я, ще се прероди,
обхванат от непознатия плам.
Вече заплувал във нови води,
във лодката си няма да е сам.

От Бога ще иска да измоли
да няма насрещни ветрове,
да достига желани брегове,
всичко да е по негова воля.

И прегърнал своята любима
ще посреща със затаен дъх,
дори във най-суровата зима,
всеки вятърен порив и лъх.

И аз, във този свят разнообразен,
без миналото да дълбая –
доволен, трябва да призная –
не е бил животът ми напразен.

София, 30.01.2025

Една поука

„Човек се учи, докато е жив“,
казво поговорката народна,
по своя път, равен или трънлив,
или по пътека неизбродна.

Ще му е нужен винаги късмет
камъни и тръни да прескача –
със вяра и увереност обзет
да посреща утрото и здрача.

Да извлича винаги поука
от неуспехи или от неволи,
за своята житейска сполука
да не спира Богу да се моли.

Живот без бури или без страсти
е едно просто съществуване,
дори със шампанско и със пасти,
той си е на място боксуване.

Може би ми е нужен двигател,
мощен, със стотици конски сили –
не, не съм напразен мечтател,
комуто паметта са изтрили.

Помня думите на моя татко
още от младите ми години:
„За да е всичко равно и гладко,
разчиствай заложените мини!“

Стиснал волана на тази машина
и вперил поглед само напред,
всяко препятствие ще премина
и живота си ще туря във ред.

София, 01.02.2025

Този свят чудноват

Всеки харесва някое изкуство,
всеки от нещо се възхищава.
Надарените с усет и чувство
съдбата обилно ги гощава.

Виждай красивото в живота,
цени го винаги и му се радвай!
Намирай своята вярна нота,
имай собствен ритъм и го спазвай!.

Човек се радва на свободата
на своя дух и на всяка жива твар,
на уханието на цветята
и на всеки приказен природен дар.

Но ако той до себе си няма
човек обичан и всеотдаен,
за него ще е липса голяма,
светът му ще е неузнаваем.

Защото всяка истинска обич
е велико, щедро познание –
тя прави в сърцето ти пробив
и те оставя без дихание.

Отдай й се! Това си заслужава.
Изкуство е силно да обичаш –
това чувство не се заглушава,
кара те мили думи да изричаш.

То е дар Божи за всеки от нас,
измолен или просто пожелан,
мълчаливо или тихо на глас,
с надеждата да бъдеш разбран.

Ще бъдеш, Бог вижда и чува
всичко в този свят чудноват,
дава всекиму да добрува
и да бъде на обич богат.

София, 04.02.2025

Отворен за приятелство

Ако искаш трезви дух и мисли,
свали си розовите очила!
Добре е човек да поразмисли
дали съдбата е към него зла.

Всеки иска много да узнае
това, което му е отредила,
и колко дълго това ще трае,
какво му е дала, какво е скрила.

Но, каквото и да е получил
от нея благосклонно досега,
дано това е нов урок научен,
приет сериозно, не на шега.

Цял живот на човек му се иска„
всеки слънчев изгрев да посреща –
да не трябва все зъби да стиска,
да има протегната ръка насреща.

Розовите очила са измама,
която сам си махаш или слагаш,
но има истина една голяма,
че от себе си не ще избягаш.

Ще си такъв, какъвто сам ти искаш –
добър за себе си или за всички –
недей доброто в себе си да стискаш,
то отваря към всекиго вратички.

Така, отворен за приятелство,
няма да останеш никога сам –
чужд на всякакво предателство
ще се раздаваш щедро и със плам.

София, 05.02.2025

Във времето назад

Моите първи седем години…
От тях имам само спомени бледи –
от нашите близки и роднини,
от първи другарчета и съседи.

Помня, че на всеки мой имен ден
детски книжки ми подаряваха.
Усещах, бях със любов обграден,
мамините ласки ме сгряваха.

Бях ученик скромен и прилежен,
все още нямах любимо момиче –
не знаех какво е да си нежен,
или красиви думи да изричаш.

И аз, като други мои връстници,
в казармата получих закалка –
да станем мъже, да бъдем войници –
ползата от нея не беше малка.

Там, научен на дисциплина и ред,
изпълнен с горещо желание
да мечтая и да гледам напред,
влагах усилия и старание.

После дойде поредно и логично
учението – опит и знания –
потече животът ми динамично
със първи успехи и признания.

Но, винаги съм искал да узная
ще ми стигнат ли воля и сила,
да мога ролята да изиграя,
която съдбата е отредила.

Само това ще ме направи щастлив!
И не ми казвайте, че съм наивен!
Щастливите правят света по-красив,
съдържателен, а не примитивен.

София, 09.02.2025

Щастието – като пеперуда

Да преследвам ли своето щастие –
не е ли то лекокрила пеперуда?
Да вземат ли и други участие,
или да се хване е една заблуда?

Да, но какво е щастие, кажете!
И кога ще кацне на моето рамо?
Пеперудата предпочита цвете,
а у мен – само желание голямо.

Но то не стига, трябва нещо друго –
какво е то, дали някой ще ми каже?
Не стига да го желаеш горещо
или просто някой да ти го подскаже.

Казват, ще разбереш и осъзнаеш,
чак когато пламне в тебе любовта.
Тогава себе си не ще узнаеш,
неузнаваемо ще ти заври кръвта.

Пеперуди и цветя, всяка птичка
ще се слеят в единна хармония.
Ще отвори тя широка вратичка
да вдиша душата ти благовония.

Само тя, обичта, те прави богат,
дори и да не си толкова заможен –
впускаш се в някакъв свят непознат,
не усещаш колко е труден и сложен.

Но не унивай, вече не си сам!
Дори света да ти се стори враждебен,
не губи своя устрем, своя плам
и се осланяй на човека до тебе.

София, 17.02.2025

За Родината и нейните герои

Заглавието на долното стихотворение има необичайно заглавие, подобно на познатите команди от военните паради.

За-а българския воин, за по-о-чест!

На много места са положили кости
нашите български воини, на земята ни стражи.
Много са битките с неканени гости,
много кръв е пролята срещу редиците вражи.

Със имената на битки и на предводители
е пълна историята ни през вековете
и достойни завинаги за китката цвете
са всички орисани да бъдат победители.

Имена, имена! Да започнем с първата битка
при Онгъла, на Аспаруховите воини,
записали завинаги в златния списък
на Българското ханство името достойно.

Да продължим с годините нататък
и имена на други яростни сражения,
с Крум Страшни и царуването му кратко,
но непознаващ почивка и поражение.

Със Симеон Велики и битката при Ахелой
срещу жестока вражеска коалиция,
довела ни до достойната позиция
да сме първи на Балканите след този славен бой.

Във паметта народна завинаги остават
имената на великите ни владетели,
допринесли за непреходната слава
на войска, народ и техните добродетели.

Самуил, Калоян, Иван Асен Втори
при Траянови врата, при Адрианопол,
при Клокотница и при Константинопол…
Все имена, които ще ни говорят.

А в по-късно време, не по-малко славни
са битките в началото на двадесети век
със съседи вероломни и сили неравни
напук на несгоди, лишения, на студ и на пек.

Геният на военната ни мисъл
и новаторство във бойното изкуство
не веднъж и дваж света е слисвал,
когато от победата сме вкусвали.

Първи сме създали войсково съединение
от повече от една отделна армия.
Първи са и авиаторите ни славни  
с бомбомятане довело до изумление.

И друга гордост с право ни владей,
че армията ни, макар и неголяма,
в битките пленено знаме няма,
но чужди има в нейния музей.

Кой от нас не е оставал безсловесен,
пред воините със затикнат остър щик,
пеещи онази мощна, бойка песен,
с името „Велик е нашият войник“?

„Българио, за тебе те умряха“
възпя ги народният поет
и те наистина достойни бяха,
заслужили красивия куплет.

Да! Непреклонен и корав народ сме ние,
две национални катастрофи претърпял.
И нищо спомените му не ще изтрие
за бурите житейски преживял.

Дали, ако във днешно време дръзне враг
да осквернява бащиното ни огнище,
това отново няма силно да отприщи
гневът и гордите ни чувства пак?

Вярвам в тебе, българино днешен,
че ще донесеш и ти победна вест,
че ще защитаваш пак успешно
на смелия ни воин заслужената чест.

София, 06.04.2023

Емигрантска

Ако си далече от бащиния двор,
запокитен някъде в чужбина,
ако си далече от близките хора
и ти е мъчно за твоята Родина,

навярно носталгията те наляга
и мечтаеш за родната стряха.
От самотата искаш да избягаш,
да гушнеш тези, които с теб бяха.

Припомняш си как Ботевата чета
при Козлодуй целували земята,
Борисхристовата „Многая лета“
изпята на новогодишната дата.

Тръпнеш, когато по новините
споменават името на България.
Издигаш се чак до висините
за красотите й щом заговарят.

Иска ти се светът да изостави
спомена за Ганьовското поведение
и заради стари свои представи
да не изпада в заблуждение.

Да знаят хората по света
за свидетелства многобройни,
че на обществото в цвета
сме били и ще бъдем достойни.

Че на земята ни красива и древна
родена е европейската цивилизация,
че българите сме богати душевно,
били сме и оставаме силна нация.

Макар да си на чужда земя
не унивай сънароднико мил.
Не бъди черноглед, онемял,
а винаги борбен, какъвто си бил.

Такъв ще те уважавам и обичам!
И никога не го забравяй:
всички нашенци съдбата обрича
да вървим гордо изправени.

София, 10.06.2023

С обич за теб, Родино!

Необятен пъзел е големият свят,
с многоконтурни парчета, безброй.
Заради пъстротата си от поети възпят.
Незнайно кога породил се е той.

Но в него има частица една,
уникална, неповторимо красива.
Това е моята родна страна,
без нея пъзелът ще изглежда сив.

Родино, с какво си толкова отличима
от другите в света многоцветен?
Нито по шир, нито по брой си значима,
за да ме правиш горд или суетен.

Да! Други са твоите достойства,
толкова щедро от Бога дарени,
някои свързани с дела и геройства,
други – с кръвта в нашите вени.

Прекрасни са всяко твое късче природа,
климатът, овошките натежали от плод,
лесовете ти, даряващи кислорода
на живите твари, на гордия ти народ.

На него дължиш своята слава,
със самобитния си фолклор,
допринесъл гордо да се развява
над всички родният трикольор.

Славиш се и със певци ангелогласни,
като „Мистерията на българските гласове“,
един от тях – на Космоса неподвластен,
можеш да слушаш захласнат дори с часове.

Не един-двама са твоите таланти
оставили име в световната наука,
творили у дома или като имигранти,
но всички служещи за пример и поука.

Всичко твое ми е родно и мило,
от Розовата долина и гордия Пирин,
до извисената снага на Рила
и бабината носия в стария скрин.

Затова, Татковино моя, свидна,
не бих те заменил за нищо аз.
Не бих търпял за теб дума обидна
да се изрече дори с полуглас.

Ще бъда до дните си сетни
в плен доброволен на твойта омая
и влюбен във теб многолетно
няма нивга да спра да те величая.

София, 13.06.2023

Следващото стихотворение написах в памет на дядо ми по майчина линия, на когото съм кръстен. На младини той е бил четник в четата на войводата Пецо Трайков. Имам негова снимка като хайдутин в тази чета, която съм поместил в раздела „За мен“. По-късно, след като се е задомил, той на два пъти е ходил на гурбет в Съединените щати, като втория път е бил с брат си-дядо Минчо. Изплащал е пари на баба ми Фанка, останала сама с тримата ми вуйчовци и майка ми. След завръщането си, щедро е помагал на роднини и приятели. Отворил е касапница в квартала. По това време сред македонците в България е имало голямо разделение и чести убийства. Едните са подкрепяли монархията, а другите не. Като републиканец дядо ми и е бил обект на няколко опита да бъде убит, за щастие неуспешни.

 Внук на хайдутин

Роден съм в смутно и бурно време,
но нямам никаква заслуга за това.
Потомък съм на македонското племе
със съдба героична, и то каква!

Пазя на дядо ми снимка хайдушка,
пъхнал в силяхлъка си дълъг пищов,
на младини грабнал своята пушка,
за свобода до смърт да се бие готов.

За България-Родината-майка
в чета с другари хванал гората,
оставил любимата да се вайка,
да се моли за неговата възврата.

По-късно, за семейното добруване,
прегърнал своята съдба емигрантска,
се решил на гурбетчийско пътуване
към необозримост презокеанска.

Четири деца и угрижена съпруга
оставил, да го мислят и да го чакат,
орисан да мисли, освен всичко друго,
за любима и челяд разплакана.

Щастливо било неговото завръщане
за жадната за ласки съпружеска двойка.
Децата пораснали пак запрегръщал-
три момчета и замомила се девойка.

Затова по-късно мама, от благодарност,
сред толкова възможни имена, безброй,
без колебание, за бащина радост,
избрала за мен дядовото име Благой.

София, 23.08.2023

През 70-те години на миналия век, не помня точно през коя година, бях на почивка в Китен. Тогава написах долното стихотворение, в хумористичен стил, осмиващо типичния социалистически курорт от това време. Не че някои неща сега не са същите! Самият аз не го смятам това стихотворение за добро, но то бе едно от първите ми опити да пиша поезия.

Писмо до приятели от черноморски
соцкурорт (70-те години на 20-ти век)

Поздрави изпращам ви сърдечни
от Черноморието ни далечно
и, както обичайно това се прави,
пожелавам да сте живи, здрави…

Тука всичко си е старо –
и морето, и пазара.
бъркат ти на поразия
в изтънялата кесия.

Плажове, чадъри, ресторанти,
млади мацки, стари франти,
недозрели дини, пъпеши зелени,
всичко си е без промени.

Сладоледи, въртележки пъстри,
келнери със сметки тлъсти,
черно-бели курортисти,
турне на столични артисти…

Тука всякой си намира
начини да пигментира –
мазила или помади
всеки бърза да извади.

Сутрин ставаш на пържола,
на обяд се мъчиш в стола,
тъпчеш се със буламачи,
от които ти се плаче…

Казват – язви и гастрити,
запек и радикулити
се лекуват тук с търпение
и мълчаливо примирение.

Може тъй да е, но ние
търсим много да открием
комбинация желана
на водката с диазепана…

Инак, никакви диети
тук не са приети,
нито пък да комбинираш
алмагел със топла бира.

В крайна сметка не е важно
да избягваш кисело и блажно,
а такива дребни теми
да не считаш за проблеми.

Кривиш врат, проточваш шия,
зяпаш си на вересия
и поглеждаш с примирение
на плажното стълпотворение.

Мечтаеш си за авантюри,
ала без семейни бури,
търсиш общ език с децата,
примиряваш се с жената…

И след дълго размишление,
правиш важно заключение:
„Пак сме ние будалите,
че си ходим на курорт с жените!“

Топли поздрави предавам!
Друго тук не ми остава –
ще си хвърлям свойто „геле“!
Вечно ваш – Б. Делев.