ФОТОГАЛЕРИЯ
На някои от снимките на тази страница присъстват съученици,
колеги и приятели, които за съжаление вече не са между живите.
Дано, напускайки този свят, са намерили мир и покой.
По-долу са поместени снимки, които искам да споделя с моите съученици от гимназията,
випуск 1960 г. на 14-то СПТУ „Проф. Асен Златаров“, гр. София.
Юначните момчета от 11б клас.
11б клас до училището преди започване на последния учебен ден.
В деня на получаване на зрелостните свидетелствата.
Абитуриентската вечер в хотел-ресторант „България“
1970 г. Среща след 10 години.
1980 г. Среща след 20 години.
2010 г. Среща на випуск 1960-та
след 50 години.
(Мен тук ме няма, тъй като по това време бях в САЩ)
Следват няколко снимки от една от обичайните ни срещи всяка първа сряда от месеца (снимките са от 07.04.2011). За съжаление малко хора идват на тях.
22.06.2011 г. На гости у Росица Тинчева
По-късни срещи
Следват две снимки от 07.11.2022 г.
Следват снимки на моите съученици от гимназията, направени през ученическите ни години и след това. Някои от тях са от пребиваването им в село Мокреш. Снимките не са датирани, но всеки от тях, който ги гледа, вероятно знае от кога са.
За съжаление не всички снимки са с добро качество.
По-долу са поместени снимки, които искам да споделя с моите колеги от военното училище
Септември 1960 г. На кораба от Русе за Силистра, на път за военното училище.
Ноември 1960 г. Първокурсник във военното училище, или просто „заек“.
Март 1961 г. Хубаво момче, но все още заек, макар и вече ефрейтор.
1961 г. Първи взвод (121-во класно отделение) със взводния ни командир капитан Петър Станчев в деня на производството на последния невисш випуск на военното училище. Стоящият от лявата му страна новопроизведен офицер лейтенант Никола Александров ни бе помощник-взводен командир.
Септември 1961 г. Първа лятна отпуска-вече младши сержант. Снимка със сестра ми Надежда в известното фото „Папакочев“.
В отпуск през март 1964 г. Вече старши сержант – в четвърти курс.
Първи май 1963 г. Отделението, взвода и ротата. На този ден ротата бе избрана за почетен караул при посещението на Тодор Живков във военното училище. Преди това вече е било взето решение то да се закрие и на негово място да се съдаде завода, в който първоначално се произвеждаха електронните калкулатори „Елка“, а по-късно – таксиметровите апарати и други електронни устройства. Предстоеше ни преместване във Военната академия в София, което стана през август същата година. Малкото софиянци бяхме безкрайно щастливи.
Колегата Светослав Кацаров (от дясната ми страна на по-горната снимка) бе ентусиастът, който създаде група за фолклорни танци.
Юли 1963 г. До плувния басейн в двора на училището. Млади-луди глави!
Тренирахме гребане по Дунава. Всяко лято през трите години в Силистра (1961-1963) някои участвахме в традиционното преплуване на реката. Имам издадени три грамоти, които за съжаление не съм запазил. Традицията да се преплува реката още се практикува в някои дунавски градове.
Юли 1965 г. – на преддипломен стаж в ремонтния завод за свързочна техника в Разград. Моята дипломна работа бе „Технология за ремонт на радиостанция Р-118БМ3“. Тази късовълнова радиостанция със средна мощност (200 вата), на автомобил ЗИЛ-157, вече се ремонтираше в този завод. По-късно, като млад офицер в гр. Самоков, командир на радиовзвод, имах 5 такива радиостанции, четири джипки – „уазки“ (с по една 20-ватова късовълнова радиостанция Р-104М и две едноватови УКВ радиостанции Р-105М с усилватели на мощност до 50 вата-УМ50).
Радиостанцията Р-118БМ3 е показана на долните две снимки. На едно занятие край Самоков, след напрегнато дежурство по свръзките, спах в нея непробудно близо 2 часа на пейката вдясно пред радиоприемника „Амур-2“ (на снимката показваща вътрешната апаратура), при работеща радиостанция и буботещ захранващ бензоелектрически агрегат. Няма никога да го забравя, но това си беше част от офицерската служба.
В отпуск през март 1965 г. Тук съм курсант в пети курс.
Първа цивилна снимка след производството ми в първо офицерско звание. За съжаление нямам снимка като новопроизведен лейтенант. Не бе разрешено да се правят снимки във Военната академия.
Последната ми снимка с офицерска униформа – подполковник. Нямам снимка като полковник. Като такъв вече бях на работа във военната стандартизация в КСМ, където ходехме цивилни, и униформата увисна в гардероба.
Следват няколко снимки, напомнящи за военното училище в гр. Силистра и за Военната академия „Г.С. Раковски“
Кабинет по радиотехника. На тази снимка се обучават офицери, но и ние като курсанти ползвахме същия кабинет.
Познатият плац пред спалните помещения. Двата корпуса – спалният и учебният, бяха от стара румънска казарма, с дебели стени и плоски покриви.
В приземния етаж на спалния корпус бе столовата. Там през август 1960 г. се проведе конкурсният изпит за приемане във военното училище. В двора на училището имаше няколко спортни площадки и плувен басейн. Последните две години (1962-1963) бяха създадени прекрасни учебни кабинети – по химия, по електрически измервания, и, ако не се лъжа – по бойни отровни вещества…
В близост до училището имаше специален комплекс с шивашки и обущарски ателиета. Там ни шиеха всекидневните и парадните униформи, бойните и парадните ботуши, а по-късно-половинките обувки. Там бяха пералнята, банята и какво ли още не, за поддържане на бита в училището. Имаше дори специална войнишка рота, която наричаха РОУП (Рота за осигуряване на учебния процес). Кой знае колко пари струваше всичко това на държавата? Може и заради това да закриха училището, а не само за да създадат на негово място така наречения „завод за оргтехника“.
Да си припомним как изглеждаше и умивалника с кранове само за студена вода.
Няма да забравим също трите години, когато в тези солидни сгради нямаше вътрешни тоалетни. Не се забравя миризмата на гасена вар в тоалетните до тях, нито мириса на вакса за обувки и партенки в сушилното помещение.
Първите две години спяхме в огромно помещение 55-60 души, на легла с метални шини, на два етажа, с пирамида за оръжието (карабините „Симоновки“-СКС и „Калашниците“-АК47) в средата на помещението и с две високи „пернишки“ печки в двата му края. Едната от тях никак не теглеше добре, бе постоянна грижа на дневалните, затова температурата през студените силистренски нощи не превишаваше 16-17 градуса. Но бяхме млади, здрави и жизнени. Приемахме всичко това за нормално.
Слава Богу, нещата се подобриха третата година, когато ни смениха леглата с пружинни, закопчаващите се по врата кители и куртки с бели якички бяха сменени съответно с такива с отворена яка и ревери, а парадните ни униформи бяха с бели ризи и вратовръзки, с прав панталон и обувки-половинки. Не сме забравили как преди това, през горещото силистренско лято, излизахме в градски отпуск със сините вълнени бричове и с парадните кожени ботуши с партенки.
Познатият главен портал на Военната академия
Колоната на випускниците. Мястото, където и ние бяхме произведени в първо офицерско звание „Лейтенат“
Паметникът на патрона на Академията Г. С. Раковски
Източното крило на учебния корпус
Прекрасният парк на Академията. Сега тук понякога се организират концерти. Помним как бягахме през него по време на държавния изпит по физическа подготовка (включащ 3-километров крос), въведен тогава за първи път във военните училища.
Естрадата в парка
Така изглеждаха спалните ни помещения. По-долу е показана снимка на фасадата на Академията откъм западния вход, където са прозорците на спалното помещение на нашия взвод, под часовника и над т.н. „Царска стая“. В нея 2-3 пъти организирахме танцови забави като си водехме гаджетата на тях.
Ето я и нея, величествената сграда на Академията. Там в средата, зад трите правоъгълни прозорци под часовника бе нашето спално помещение. Зад други прозорци на същия, последен етаж, бяха класните стаи, където изкарахме двете последни години от обучението си (1964-1965).
Следват снимки от срещата на нашия випуск 1965 през 2001 г.
Тук съм с командира на нашия керсантски батальон (комбата), майор Светослав Маринов, прекрасен офицер, наперен, с безупречен външен вид, достоен за подражание, обичан от всички ни, строг, но справедлив.
Тук съм с двамата любими командири – комбата майор Светослав Маринов и ротния командир майор Кольо Добрев. Разбира се и двамата вече бяха полковници от резерва.
Плешивият в средата на тази снимка е колегата Васил Богданов, когото всички наричахме Боко. Много остроумен (бе втори по успех във випуска) и голям зевзек. Тук пак разказва някакви лакърдии. На квартирата си в Разград, където служеше, бе написал „В. Б – Гинеколог-любител“. Седящият от лявата му страна е Аспарух Крежов (Пухчо), който бе национален състезател по шахмат. За съжаление и двамата починаха.
Колегата вдясно с тъмната риза е полковник Александър Ковачев. Той е най-високо издигналия се в службата офицер от нашите два свързочни взвода от випуска – стана началник на Свързочно управление към Генералния щаб. Подобаващо достолепен изглежда, нали? Не стана генерал, въпреки че завърши генерал-щабна академия в тогавашния СССР и длъжността му съответстваше на това звание. Но, така е, у нас трябва да имаш връзки.
Колегата и голям приятел Пенчо Райчев със съпругата си Марина. Не знам друг от нас да е направил силистренското си гадже своя съпруга. Но, за любовта и верността няма граници. Да са живи и здрави!
Следват снимки от срещата на нашия випуск 1965 през 2005 г.
Колегата Васил Каменов Василев. С него живеем в съседни блокове. Той бе командир на свързочния батальон в Школата за запасни офицери в гр. Плевен по времето, когато синът ми Аспарух се обучаваше една година в тази школа.
Следват снимки от срещата на нашия випуск 1965 през 2010 г.
Следват снимки от срещата на 20.05.2005 г. на колегите от Сектор „Свързочна техника“ на Военнотехническия институт, където работих като научен сътрудник III-I степен (1970-1980).
Началникът на Сектор „Свързочна техника“ полковник Владимир Бошнаков. Той ни бе преподавател още във военното училище в гр. Силистра (по Електронни и йонни прибори), а по късно във Военната академия (по Антени и разпространеие на радиовълните и по Войскови радиостанции). Много го уважавахме.
Ние, няколко негови бивши курсанти и възпитаници от няколко випуска, бяхме издирени от него по поделенията, в които служехме, и поканени да кандидатстваме за научни сътрудници в неговия сектор. Така започнахме работата си там аз, Емилиан Съслеков, Атанас Георгиев, Васил Богданов, Аспарух Крежов, Божидар Тишев, Иван Савов, Ангел Тодоров и др.
През последните 4-5 години от живота си полковник Бошнаков се бе посветил на народното лечителство. Поддържах връзка с него. Помогнах му да избере и закупи сигнален генератор, който използваше в лечебната си практика. Седмица преди да почине бях при него и ми сподели, че не се чувства добре, защото „всичките му системи се скапват“. Дано почива в мир.
Тук съм с колежката ми инж. Соня Въжарова, с която започнахме едновременно работа в Сектор „Свързочна техника“ (есента на 1970 г.), аз – току що спечелил конкурса за научен сътрудник, тя – току що назначена като инженер, направо от института (тогава МЕИ). Имахме прекрасни взаимоотношения и участвахме в много съвместни разработки.
По-долу са поместени снимки, които искам да споделя с моите колеги от военната стандартизация
Срещата пред 2009 г.
Полковник Хубен Хубенов. Двамата с него през 1980 г. бяхме изпратени едновременно в новосъздадения Сектор „Военна стандартизация“ в тогавашния Българския институт по стандартизация към КСМ – той на длъжност Ръководител на сектора, а аз – на длъжност Ръководител на научно-изследователска секция „Общотехнически и организационнометодически стандарти“. Прекрасно се разбирахме.
Срещата през 2010 г.
Следват две снимки от службата ми като млад офицер, командир на радиовзвод в ракетната бригада на Първа армия – гр. Самоков.
1966 г. Първият ми взвод радисти
1967 г- Първият ми взвод се уволнява (в цивилните дрехи). В униформи са войниците от втория ми взвод. Взаимно се уважавахме и мисля, че войниците ме обичаха. След уволнението си един от тях ми изпрати голям албум с радиосхеми, защото знаеше, че се интересувам от техника.
През 2022 г. в квартала ме срещна един от тези мои бивши войници. Каза ми, че ме е познал по походката. Не можах да си спомня името му, нито по-късно да го позная по физиономия в горните снимки. Беше много напълнял. Но ме трогна фактът, че ме спря с думите „Лейтенант Делев!“. Не съм го виждал повече. Никой друг от тези два радиовзвода и от следващите ми два учебни радиовзвода не ми се е обаждал. Може би защото повечето от тези момчета бяха от Кюстендилския, Брезнишкия и Дупнишкия край, а аз там почти не съм ходил. Така е – всеки си има своя живот.
По-долу са поместени снимки, които искам да споделя с моите близки и роднини.
Най-напред помествам, разбира се, снимки на непрежалимата ми съпруга Рина, мои и наши съвместни снимки, като се започне от най-ранните. Тя бе зодия Стрелец и обичаше да пътува. Бе инициатор на почти всички наши екскурзии в страната и чужбина. Имаме много снимки от тези пътувания, но не всички са предмет на показване по-долу, тъй като изборът ми пада върху тези, на които се виждат добре лицата ни.
1961.03.17 – Първата снимка, която Рина ми изпрати с писмо, когато бях във военното училище в Силистра. Носих я до сърцето си през всичките пет курсантски години, дори когато престана да ми пише писма и бях решил, че няма повече да бъдем близки.
Октомври 1961 г. – Това е втората снимка, която Рина ми изпрати в Силистра. Според обичая в ротата, трябваше да клякам за писмото, а снимката от него обиколи цялата рота. Бях щастлив да видя завистливите лица, взиращи се в нея.
1984 г. – Рина в зъботехническата лаборатория на Кремиковския комбинат в квартал Ботунец. Така изглеждаше, когато след 20 годишна раздяла отидох в лабораторията да я видя и да й кажа, че още я обичам.
1984 г. Пак там.
Тази любима моя снимка й направих в Несебър през 1986. Толкова беше хубава, с тази лъчезарна усмивка!
1988 г. Направих тази снимка на Рина и сестра ми Надежда на Витоша.
Септември 1989 г. На почивка в Хисаря
Пак там, до старата римска гробница край града.
Август 1991 г. Новодомци в почти празния ни апартамент.
Апартаментът бе празен, но сърцата и душите ни бяха пълни с обич. Така може да гледа само жена, която обича.
Пак там.
Пак там. С любимата си дъщеря Вили.
Пак там. Ти бе пхрекрасна, мила!
1991. Пред входа на пещерата „Дяволската дупка“ в Родопите.
1992 г.
1994 г. На почивка в Семково.
1994 г. С първородната си внучка Дара в Хасково.
1994 г. С първородната си внучка Дара (на 4 месеца) у дома.
1995 г. На Панчаревското езеро.
1995 г. С първата си внучка Дара пред НДК.
Пак там.
1996 г. На сватбата на колежката й Кали.
1996 г. Пред един от многото параклиси над с. Момчиловци в Родопите.
1997 г. В зоопарка с дъщеря си Вили и внучката Дара.
1998.09.26 – На сватбата на племенницата ми Венера.
1998 г. – С корабче по Охридското езеро – Македония.
Най-хубавият корабен капитан!
1998 г. Край Охрид – Македония.
1998 г. С внучката Дара на Витоша.
1998 г.
1999 г. С внучката Дара в Слънчев бряг.
Пак там.
2000 г. Виена – пред катедралата „Свети Щефан“.
2001.01.02. На Нова година у дома.
2003.06.21 – В дома на дъщеря си Вили.
2003.09.05 – Пред търговския комплекс „Деница“ в Младост-3.
Пак там.
Септември 2003 г. С внучката си Лили на площад „Славейков“ – София.
Пак там – с най-близките си хора.
2003.12.18. Вече на 60 години.
Юни 2004 г. На вилата на сестра ми в Липинци.
2004.08.02 – Рина с дъщеря си и зет си.
2004.08.02 – Рина с мен и семейството на дъщеря си.
2004.08.02 – С красивата си внучка Лили.
2004.08.15 – С Дара във вече несъществуващия български Дисниленд
Октомври 2005 г. В парка в гр. Сандански. Тогава посетихме село Джигурово, село Дамяница, Роженския манастир, м. Рупите и Петрич.
Януари 2006 г. – В гр. Банско
2006.08.10
2006.08.10 – Рина с внука ми Алек.
2006.08.26 – Рина със семейството на сина си.
2006.09.05 -На рождения ден на внука ми Алек.
2006 г. На почивка в Лозенец.
Пак там.
2006 – Никулден.
2007.06.30 – На гости на Вили и Ники в Парк Рапидс – САЩ.
Пак там – с красивата си внучка Лили.
2007.08.12 – В Рилския манастир
Пак там – Най-вкусните мекици!
2007.09.30 – На моста на влюбените при НДК – София. Такива бяхме!
2008.03.21 – На гости у братовчедка си Мариела, с палавия й син.
2008.12.31 – Нова година в Гърция – гр. Кавала и остров Тасос.
2008 г. – Коледа.
2008 г. – На почивка в Несебър.
Пак там.
Пак там.
Пак там – до лодка с нейното име.
2008 г. – В любимия й роден град Хасково.
Така се гледат само тези, които много се обичат.
Пак там – На любимата улица за разходки.
2008 г- Отново на гости на Вили и Ники в САЩ.
Пак там. На тересата на къщата в Минеаполис, с красива гледка към езерото.
Пак там. На разходка с лодка в близкото езеро.
2009.07.08 – На Витоша с Вили, Дара, Лили и Мишо.
2009.08.12 – В гр. Банско.
Септември 2009 г. – В гр. Троян.
2009.12.31 – Нова година в Гърция. На крайбрежната улица в Солун.
Пак там. На пристана до крайбрежното курортно градче Паралия.
Пак там. Новогодишната вечер.
Пак там. Новогодишна наздравица.
Май-Юни 2010 г. Отново на гости в САЩ. На брега на езерото с красивото куче Гизда. Отпечатаната дата на снимката не е вярна, поради неправилно датиране във фотоапарата.
Пак там.
Пак там.
Пак там.
Пак там. Почерпка с червена бира с Ники.
Пак там, с майката на зетя Ники – Боряна.
2010.07.23 – В Боровец
2010.09.05 – Във винарския комплекс в село Старосел.
Под хълма зад мен е винарската изба.
Пак там. Почерпка с прекрасното Староселско вино.
Пак там. Най-вкусните капини, набрани по пътя към древната тракийска гробница.
Октомври 2010 – Отново на почивка в любимия Хисар. До старата римска гробница край града.
Пак там.
2011.01.01 – Нова година в Хисар.
2011.05.22 – Рина в Хасково по повод юбилейната среща на нейните
съученици от гимназията. Много обичаше да се разхожда по тези улици в родния си град.
2011.05.23 – На събора на тракийците в Родопите, над гр. Маджарово. Един от главните организатори на тези ежегодни събори на бежанците от Източна Тракия е Кольо Стилев от гр. Хасково, съпруг на Злата, най-голяма приятелка на Рина, нейна съученичка от първи до 11-ти клас.
Юли 2011 г. – Рина на терасата на къщата в Минеаполис с наскоро родената най-малка внучка Миа. Бе щастлива да стане за пети път баба.
Юли 2011 г. Рина с трите внучки при гостуването си в САЩ по повод раждането на Миа.
Пак там – с Дара и Лили.
2011.09.15-22 – До Рилските езера. По време на почивка в Сапарева баня.
Пак там.
2011.09.15-22 – На терасата на хотел „Емали“ в гр. Сапарева баня.
2011.09-10 – Отново на почивка в гр. Хисар.
На терасата на ресторанта във военния санаториум.
Пак там.
Пак там.
Пак там. На разходка в любимия ни парк.
2011-2012 – Нова година в Белград и Нови сад. Тук, зад тези стени в Нови сад, долу на поляните край реката са се упражнявали четниците от легията на Г. С. Раковски, в която е бил и Васил Левски. Казват, че тук е получил прозвището си, след като ги е впечатлил с лъвските си скокове.
Пак там.
Пак там.
2011-2012 – Нова година в Белград и Нови сад. На път за Белград, малко след влизането ни в Сърбия.
2012.06.21 – С внуци на Панчаревското езеро.
2012.06.23 – На Драгалевския манастир.
2012.06.24 – В Копривщица с внучките Лили и Марта.
2012.07.01 – На кръщаването на внуците Мишо, Марта и Миа.
2012.07.08 – В южния парк – София.
Пак там.
2012.07.29 – На моята 70-та годишнина, с любимата Шкода „Фабия“.
2012.07.29 – Пак тогава. Танц с любимата дъщеря.
2012.07.29 – Рина на моя 70-ти рожден ден. До нея е Кольо, бизнес партньора на сина ми Аспарух.
2012.08.05 – Рина с внуците-близнаци Мишо и Марта в планината над гр. Банско.
Пак там.
2012.08.05 – В гр. Банско, с Мишо и Марта
2012.08.05 – В хотела на Марин и Мариана в гр. Банско.
Пак там.
Октомври 2012 г. Отново на почивка в гр. Хисар.
Пак там.
Пак там.
Пак там.
Пак там. Най-хубавото цвете сред цветята.
Пак там.
Пак там.
Октомври 2012 г. След почивка в гр. Хисаря се отбивахме във винарския комплекс в с. Старосел. Не пропускахме да си вземем няколко бутилки от прекрасното им вино.
2013.03.03 – У дома, с нов шал.
2013.05.11 – В кафе-сладкарницата пред Боянското ханче. Мисля, че това е най-хубавата й снимка. Разпечатих я на фотохартия и, поставена в черна рамка, бе на панахидата, която бе отслужена при кончината й. Сега стои на бюфета в дневната. Всеки ден си я гледам и често й говоря. Много ми липсва и много тъжа за нея. Дано почива в мир!
2013.05.11 – В същата кафе-сладкарница, където обичахме да отсядаме и където й направих горната снимка. След това винаги обикаляхме квартал Бояна и не пропускахме да отидем до Боянската църква.
2013.05.24 – Отново на тракийски събор в Родопите, над гр. Маджарово.
Вижте какви невероятни агнешки чевермета се въртяха там!
Пак там.
Юни 2013 г. На почивка в Гранд Ефе – Турция. В следващите 2-3 години бяхме последователно на почивка в Мармарис и Бодрум.
Пак там.
Пак там.
Пак там. На разходка с корабче по прекрасното крайбрежие.
Пак там.
2015 г. На Витоша – над квартал Бояна.
2016 г. – На почивка в Несебър
2021.02.27 – В кварталния парк (Младост-3). От няколко месеца Рина вече правеше химиотерапия и се надявахме на добър изход. Бог бе решил друго.
Пак там.
2021.04.11 – У дома.
2021.05.07 – Отново в кафе-сладкарницата в квартал Бояна.
2021.06.21 – Рина с внучката Дара в същото „капанче“ в квартал Бояна.
Пак там.
Пак там.
2021.06.26 – С любимия си син Жоро.
Август 2021 г. На тази снимка Рина, въпреки вече болна и на химиотерапия, е като манекенка. Макар и на 78 години си остана хубава. Всички много я обичахме.
Август 2021 г. Никой от тази снимка не си мислеше, че само след 6 месеца Рина няма вече да е с нас.
2021.10.04 – На разходка в Младост-3, четири месеца преди да напусне този свят. Много често се разхождахме по близките алеи. Сега го правя сам и винаги с тъга си спомням за тези щастливи мигове. На тези разходки посветих моето стихотворение „Нашите квартални пътеки“, поместено на страницата „Моите стихове“.
Есента на 2021 – Последна снимка с любимия син. Няколко месеца преди да почине майка му Жоро непрекъснато се грижеше и тревожеше за нея, идваше почти всеки ден да я види, носеше храна, памперси, плодове…
Дай Боже всекиму такава синовна обеч!
Есента на 2021 г. – Последна снимка с любимите си деца.
Януари 2021 г. Снимка от последния й конферентен разговор по Вайбър с любимите внучки и дъщеря й от САЩ, които до последно се тревожеха за нейното състояние. Горе вдясно е последната снимка, която те й направиха. Последните снимки, които аз й направих, няма да ги публикувам, тъй като тя вече никак не изглеждаше добре и не искаше такава да я помним.
Почивай в мир, мила!
За нас, обаче, ти завинаги не си тръгна,
защото остави от себе си толкова много,
че от паметта ни нивга няма да изтръгнем
твоя красив образ, ще си го пазим строго.
В живота ми се вплете до последната брънка,
затова никога няма да спра да се вричам,
застанал смирен пред шкафа с твоята снимка,
че ще те помня, ще скърбя, ще те обичам.
Следват снимки на близки на Рина, със или без мен, на които нея я няма, за разлика от поместените по-горе.
2004.08.06 – Вили, Дара и Лили
2004.08.15 – Дара в зоорогическата градина
2007.08.21 – Лили
2007.08.21 – Марта
Август 2007 – Ники, Дара и Лили
Август 2007 – Лили и Марта
Август 2007 – Лили, красивата малка русалка
Август 2007 – Дара с братовчедка си
Август 2007 – Баба Йова, Боряна, Ники и Дара
Август 2007 – Ники и Дара
Август 2007 – Братовчедите Лили, Марта и Мишо
Август 2007 – Лили
Август 2007 – Жоро
2009.07.06 – Дара в Пловдив.
2009.07.06 – Дара в Пловдив
2011.12.17 – Снимка на внучките на Рина от САЩ,
изпратена за рождения й ден.
Дара и Миа, в същия ден.
2011.12.31 – Лили и Миа в навечерието на Новата 2012 г.
Пак те, на същия ден.
2011.12.31 – Шастливите внучки от САЩ изпращат на баба си Рина
новогодишната си снимка. Винаги й беше мъчно, че са далеч и не може често да ги прегръща и целува.
2012.06.24 – Дара в Копривщица. На моста, където през 1876 г. е пукнала първата пушка от Априлското въстание.
2012.06.30 – У дома. Най-сладкото парче диня е за Миа.
Пак там.
Пак там. Лили и Марта. Да поиграем малко на Благовия компютър.
2012.07.01 – Миа в очакване да бъде кръстена.
2012.07.01 – Мишо и Марта в очакване да бъдат кръстени. Красиви деца!
2012.07.01 – Кръщаването на Мишо.
2023.03.15 – Внучките на Рина в САЩ с Бред, годеника на Дара.
Щастливи и лъчезарни лица! Да са живи и здрави!
Пожелавам им всичкото щастие на света!
2023.03.16 – Лили, прекрасната внучка на Рина, същинска манекенка.
2023.03.16 – Лили, толкова си красива!
Как щеше да ти се радва баба Рина!
БЛАГОЙ ДЕЛЕВ 